Линдхърст кимна отсечено.
— Имате право в две отношения, госпожице Барингтън. Наистина ви презирам. И определено желая да си отмъстя. Но грешите относно начина, по който смятам да го направя.
Тя се намръщи, изненадана от думите му.
— Да не искате да кажете, че няма да ме върнете насила в Лондон и да ме предадете на моите кредитори?
— Това, скъпа моя, зависи единствено от теб — отвърна той и тръгна към нея.
В тихия му, подобен на мъркане глас усети нещо заплашително, нещо, от което по гърба й полазиха ледени тръпки. А когато застана над нея с бляскащи в мрака очи, Софи едвам събра сили да остане на мястото си.
— Нима? И какво точно имаш предвид, като казваш, че зависи от мен?
Това нейният глас ли беше, толкова тънък и пресипнал?
— Искам да кажа, че имаш избор.
— Избор ли?
— Да. Избор. — Приближи лице към нейното. — Можеш да останеш да служиш в Хоксбъри и да правиш каквото ти кажа толкова дълго, колкото аз реша, след което ще бъдеш свободна да ходиш където си искаш. Или ще те отведа в затвора още тази сутрин.
Сега лицето му бе съвсем близо; девойката виждаше мрачното му изражение… и белега.
Изнервена и от двете, тя отстъпи крачка назад.
— 3-зщо искаш да остана в Хоксбъри, щом м-ме презираш? М-мислех, че желаеш да бъда колкото се може по-далеч от погледа ти — заекна тя; мразеше гласа си, задето я бе предал.
Настъпи напрегнато мълчание. Тогава Никълъс я хвана за брадичката и вдигна нагоре лицето й.
— Може би искам да бъдеш наблизо, за да мога да те тормозя с грозната гледка на белега си.
Софи беше шокирана от своите така глупаво изречени думи. Колко ужасно звучаха в неговата уста, колко жестокост се криеше в тях.
Младият мъж изсумтя и пусна брадичката й.
— Да, драга ми госпожице Барингтън. Известно ми е всичко за отвращението ти от моя белег. И как може да не ми стане известно? Цялото висше общество говори за това и за нетърпимостта ти към моята арогантност. А, да, нека не забравяме и клюката за приспивно действащата ми глупост и гротескния ми ръст.
Девойката сведе отново глава, този път по-скоро от срам. Не знаеше какво да каже, но нещо я караше да го направи, затова промълви: Линдхърст…
Той я прекъсна:
— Моля те, не ме разбирай неправилно. Не искам от теб да отричаш, че си казвала тези неща, нито че отношението ти се е променило. А и какво ли ме засяга мнението на една малка глупачка с низш произход?
— Низш произход? — възмути се Софи. — Понякога може и да постъпвам глупаво, но определено не съм е низш произход. Май си забравил, затова ще ти напомня, че майка ми е дъщеря на граф.
— А баща ти е най-обикновен търговец на платове.
— В баща ми нямаше нищо обикновено — отвърна разгневено тя. — Той беше най-благородният, най-красивият джентълмен в цяла Англия. Всички, които го познаваха, го казват!
Никълъс отговори с насмешка:
— Ако това, което твърдиш, е вярно, как тогава е създал толкова вулгарна дъщеря? Налага се заключението, че…
Кракът й го улучи в глезена.
— Оох! Какво о…
— Как смееш? — изсъска девойката. — Как смееш да говориш такива лъжи? Аз не съм вулгарна и ти го знаеш много добре.
Понечи да го ритне отново, но той я хвана за ръцете, дръпна я рязко към себе си и стисна краката й като в клещи между своите. Притисна решително борещото се момиче и изрече през стиснати зъби:
— О? А как би нарекла жената, която отива в дома на ерген и го умолява да се ожени за нея?
До този момент Софи го удряше с юмруци по гърдите. Сега се вцепени, изумена от болката, която й причини напомнянето за Джулиан и неговото предателство.
— Бих казала, че нещастницата е влюбена — промълви тя — и прекалено невинна, за да познава лъжливата мъжка природа.
— А аз бих я нарекъл вулгарна, задето под влияние на любовта действа като примряла за любовник курва.
— Ама… как… Как можеш да говориш така, гадняр такъв! Изобщо не беше така. Лорд Оксли ме накара да повярвам, че ме обича и иска да се ожени за мен. Просто следвах сърцето си, когато отидох при него. — Отметна глава и го загледа с безкрайно презрение. — Разбира се, изобщо не очаквам да разбереш чистотата на чувствата ми. Съмнявам се, че някога си изпитвал към когото и да било нещо друго, освен пренебрежение и самодоволство от собственото си превъзходство.
Той дълго се взира в нея, после отмести поглед.
— Нямаш абсолютно никаква представа какво чувствам аз или който и да било друг. Прекалено си себична и суетна, за да забележиш нещо или някой друг, освен ако, разбира се, не виждаш лична изгода в това. И дори тогава…