Разбира се, Софи се опитваше да не му обръща внимание, стараеше се отчаяно да забрави за неговото съществуване. Но, уви, безрезултатно. Въпреки героичните си усилия неизменно се нервираше и правеше най-унизителни грешки. А мъчението не спираше дотук, о, не!
Вместо да се отдалечи доволно, както можеше да се очаква, той я наблюдаваше как се суети трескаво и се мъчи да поправи допуснатата грешка. Разбира се, тя се проваляше. Обикновено по това време вече бе толкова нервирана, че съвсем объркваше нещата. Чак когато белята станеше непоправима, той си тръгваше. Непоносим простак!
Спря, за да се огледа отново. О, как само копнееше да му каже какво мисли за него и неприятното му взиране, да излее яростта и възмущението си. Но не можеше и нямаше да го направи. Никога. Дори Линдхърст да се взираше в нея всяка секунда на всеки ден през следващите сто години. Нямаше да му признае, че е успял с отмъщението си; предпочиташе да се побърка, но да не му достави това удовлетворение.
След като затвърди решимостта си, младата жена си наложи да прогони мисълта за него и да довърши започнатата работа. Отново насочи вниманието си към опушените стени. Опита да пресметне какво й остава да върши и това я обезсърчи.
Щяха да й трябват поне пет такива ведра с миещия разтвор на Пикси, направен от селитра, сода и амоняк, за да може да почисти както трябва. Значи пет излизания от камината, за да изпразва, изплаква и пълни ведрото с чиста вода, както и времето, необходимо за измерване и смесване на отделните съставки на разтвора. Това правеше общо два и половина-три часа робски труд.
Софи изохка на глас. Господ явно я смяташе за много грешна, щом я наказваше с почистването на едно толкова голямо и мръсно огнище, в което можеше да бъде омазан с лой и изпечен дори самият Звяр.
Звярът намазан с лой и изпечен? На устните й се появи усмивка, защото си представи Линдхърст нанизан на шиш, с пъхната ябълка във високомерната му уста. Изхили се злобно и изпълзя от камината, като мъкнеше ведрото със себе си. Щом се появи в кухнята, отново я обгърна нехармоничната симфония на кухненския шум, придружен от хора на бъбривците.
Забеляза, че Фанси се бе наместила до Чарлз на дългата кухненска маса, където той седеше и лъскаше сребърни прибори с четирима други лакеи. Джон пък все още разговаряше с готвачката, която имаше вид на човек, готов да избухне всеки момент.
Девойката сви рамене и се изправи. Вече бе свикнала, че не можеше да мине и ден, без готвачката да се скара с някого. Пътьом кимна на другите слуги и заизкачва стълбите, за да излезе в кухненската градина.
„Такова ненужно мъкнене напред-назад“ — мислеше си тя и си проправяше път през лабиринта от билки и зеленчуци. Особено като се имаше предвид, че главната кухня имаше не една, а две мивки с нужната канализация. Но правилата си бяха правила и дори Господ нямаше да може да помогне на неразумната слугиня, която се осмели да използва безценните мивки с течаща вода на готвачката за такава недостойна цел като почистването.
Когато най-сетне стигна до далечната градинска стена, тя изхвърли мръсната вода в предназначената за целта каца, изплакна очуканото ведро и го напълни с вода на близката помпа. Остана за момент да се наслади на следобедното слънце и с нежелание се върна в кухнята към неприятната работа, която я чакаше. Беше стигнала до средата на стълбите, когато спорът между Джон и готвачката премина в истински скандал.
— Френски сос? Френска помия! — изрева с цяло гърло готвачката. — И защо, ако обичаш да ми кажеш, да готвя това, след като има достатъчно чудесни английски ястия?
— Вече ти обясних причината — отвърна търпеливо лакеят. — Маркизата си спомня, че госпожа Мейхю изразила подчертано предпочитание към това блюдо, когато веднъж вечеряла със семейството й. Смята да прояви гостоприемство, като го прибави към менюто в деня на пристигането на гостите.
— Гостоприемно щеше да бъде да ми дадете рецептата, написана на английски — промърмори готвачката точно когато Софи влезе в кухнята. Джон въздъхна.
— Казах ти, че госпожа Стюарт ще слезе след малко, за да ти я преведе. Уверявам те, че френският й е безупречен. Тя ще…
— К’во? Кралица Навирен нос шъ ни ощастливи с безценното си присъствие? Тряб’а да съ шегуваш — възкликна Фанси и хвърли зъл поглед към лакея. — Таз’ високомерна стара кранта би предпочела да съ хвърли от покрива, но не и да има вземане-даване с такива като нас. Никога не съм я виждала…