— Дръж си езика зад зъбите, Фанси Дженкинс — излая Джон и лицето му придоби морав цвят. Не искам да чувам нито дума повече за госпожица Стюарт. Нито дума! За разлика от теб тя е изключително фина дама. И като такава трябва да й отдадеш заслуженото уважение. Не успееш ли, ще бъда принуден да поставя въпроса на вниманието на госпожа Пикстън.
Ако с поглед можеше да се убива, Фанси щеше да го повали на място.
— Можеш говори с Пикси, докат’ посинееш, изобщо не ми пука; нищо няма да постигнеш. Ако случайно не си чул, да знайш: аз съм най-добрата камериерка в Хоксбъри. Да не мислиш, чи шъ мъ уволни, защот’ говоря за онова сляпо старо извинение за лична камериерка на господарката? Тогаз трябва да си съ побъркал.
Този път се обади Джулиъс, трети лакей и приятел на Джон:
— Тя може и да не те уволни, но ако не си промениш поведението, със сигурност няма да те предложи за лична камериерка на господарката, когато госпожица Стюарт излезе в пенсия. А всички знаем колко мечтаеш за това място.
— Ти не знайш абсолютно нищо — заяви Фанси.
— Струва ми се, че ако някой трябва да стане лична камериерка на господарката, това е нашата Софи — обади се Чарлз и намигна на минаващата девойка.
Тя се усмихна леко на лакея и той се ухили до уши в отговор. Фанси изпищя и го плесна по ухото.
— Е, това е вярно и го знаеш — потвърди той, като търкаше сърдито ухото си. — Софи е дъщеря на барон и истинска дама.
Фанси презрително изсумтя.
— Тя твърди тъй, но аз например няма да повярвам, докат’ не видя няккво доказателство.
— Доказателството е пред очите ти. — Джулиъс кимна към Софи, която търсеше селитровия разтвор в един от шкафовете. Достатъчно е човек да види как възпитано се държи и говори…
— Престанете! Никой няма да бъде повишаван в скоро време. Но една случайност знам, че госпожица Стюарт няма намерение да излиза в пенсия поне още една година — излая Джон. — А сега се връщайте на работа, всички до един. Отнася се и за теб, Фанси. Можеш да свършиш нещо по-добро, отколкото да създаваш размирици.
Младата жена сви рамене.
— Не чи туй ти влиза в работата, ама чакам Пикси да слезе и да отключи килера. Трябва ми лавандулов сапун за стаята на пиклата.
— В такъв случай ще я намеря и ще я помоля да слезе веднага — тук сопна се той.
Той прошепна нещо на готвачката, която изглеждаше много ядосана и излезе от кухнята.
— Надут стар пуяк — измърмори Фанси в мига, в който Джон се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе. — Всички знаят, че харесва госпожица Навирен нос.
Тъй като обичаше клюките, Софи се забави доста над необходимото време за измерване и смесване на течността за почистване. Тъкмо бе приключила, когато някой изрече почти шепнешком името й.
Разпознала гласа на своята бъбрива съседка по легло, Панси, тя вдигна очи и погледна в посоката, откъдето бе дошъл звукът. Тъй като днес не бе ден за пране, перачката бе оставена да работи в кухнята. И в момента стоеше само на около метър, край здрава дъбова маса, и лъскаше кухненските ножове.
Софи повдигна въпросително вежди. Съквартирантката й измъкна от джоба на престилката си нейния любим кекс и го размаха като примамка във въздуха. Софи го гледа с копнеж в продължение на няколко секунди. Хвърли поглед през рамо към Фанси, която изброяваше уменията си като лична камериерка. Уверила се, че вниманието и е заето с нещо друго и следователно е малко вероятно да и причини неприятности в момента, тя се приближи до Панси.
— Ето. Нали каза, че туй бил любимият ти сладкиш — прошепна момичето и й подаде крадешком кекса.
— О, Панси. Откъде го намери, за Бога? — възкликна тя.
Не беше яла от това лакомство, откакто бе напуснала Лондон, и не бе минал и ден, без да копнее за него.
Момичето сви рамене и вдигна поредния нож.
— Остана от закуската на семейството. Ти каза, че обичаш този кекс, затуй попитах готвачката, дали мога да го взема.
Фактът, че Панси бе запомнила това, я изненада. А фактът, че си бе направила труда да й го осигури, без да има причина да го прави или да очаква нещо в замяна, я накара да се почувства странно смирена. Пъхна парчето в джоба си с намерението да му се наслади по-късно и прошепна почти свенливо:
— Благодаря. Това действително е голямо лакомство.
Перачката сви рамене.
— Просто кекс. Не е кой знае какво.
— Напротив, това е най-хубавият подарък, който съм получавала от доста време. — И наистина го мислеше.
Панси отново сви рамене, но страните й поруменяха от удоволствие.
— Та кво мислиш за таз’ работа между Джон и госпожица Стюарт? — измънка тя, като затърка рязко ножа в парче полиращо дърво, покрито с кожа.