Софи прикри усмивката си, предизвикана от смяната на темата. Макар да не изпитваше особен интерес към госпожица Стюарт, тя обичаше Джон. За разлика от много от слугите, които непрестанно й стоварваха и свои задължения, той винаги се отнасяше към нея с уважение. Нещо повече, понякога й бе помагал в работата, макар и двамата да бяха наясно, че това е изключително недостойно занимание за неговото положение. Девойката не можеше да си обясни защо той проявява подобна любезност, но му бе благодарна за приятелството и му желаеше много щастие. Именно това я накара да попита:
— Верни ли са тези приказки за тях?
Панси кимна, без да откъсва очи от работата си.
— Джон обича госпожица Стюарт вече повече от двайсет и пет години, но тя го обикна едва преди две-три години.
— Двайсет и пет години? — изненада се Софи; изуми я повече мисълта, че господарката може да има толкова стара лична камериерка, отколкото продължителността на чувствата на Джон. — Толкова отдавна ли работи при маркизата?
Когато Фанси я бе нарекла „стара“, тя, разбира се, бе предположила, че госпожица Стюарт е някъде на около трийсет и пет години, което беше горната възрастова граница за лична камериерка на дама от висшето общество. Но ако заемаше тази длъжност от двайсет и пет години, значи сега бе най-малко на…
— Не, не. Тя е лична камериерка на лейди Бересфорд вече трийсет и две години, откакто нейно височество е дошла като младоженка. Разбира съ, сега тя е по-скоро компаньонка, отколкото камериерка, тъй кат’ вече не може да изпълнява доста от задълженията си. Не си ли съ запознала още с нея?
Софи поклати глава.
— Дори не съм я виждала.
Панси вдигна лъснатия нож и го огледа.
— Ами, тя е доста заета откак’ нейно височество съ поболя. Чувам, чи почти не съ отделяла от нея.
— Както изглежда тя е безкрайно предана на своята господарка.
— Така е. Госпожица Стюарт има добро сърце. Изобщо не е високомерна и надута, както твърди оназ’ злобарка Фанси Дженкинс. Благодарение на нейната похвала за това колко добре гладя волани сега получавам годишно по един шилинг повече. — Кимна с одобрение към ножа и го остави. — Аз пък съ радвам, чи тя най-сетне забеляза Джон. Той е истински джентълмен и я прави щастлива.
Софи проследи с поглед приятелката си, която взе някакъв сатър за месо и започна да търка петната му със сода.
— Защо й е било нужно толкова време, за да го забележи? Той е много красив мъж, за да не му обърнеш просто така внимание.
Панси се позасмя.
— Бедната госпожица Стюарт. Трябвало да съ омъжи за няккъв моряк преди трийсетина години, но той съ удавил. Туй разбило сърцето й. Скърбила и вехнала повече от двайсет години. И през цялото това време дори не поглеждала другите мъже.
— И въпреки това Джон не губел надежда — прошепна девойката, изпълнена с преклонение пред подобна непоклатима преданост. — Той трябва да я обича много.
— Да, точно тъй. Чух, чи преди осем години отказал да стане иконом, за да може да бъде близо до нея. Кат’ личен лакей на нейно височество, той прекарва голяма част от времето си в компанията на госпожица Стюарт.
— Е, надявам се всичко да свърши щастливо. Би било тъжно, ако не стане така.
— Сигурна съм, чи всичко шъ свърши добре. Чух ги случайно кат’ си говореха, чи шъ съ оженят догодина и шъ си купят един хан. Тя ми съ стори не по-малко нетърпелива… — Панси не довърши мисълта си и се усмихна до уши. — Говорим за вълка и той идва в кошарата.
И кимна към слугинското стълбище.
По нея по-скоро се плъзгаше, отколкото слизаше към намръщената и мърмореща готвачка една деликатна жена в гълъбовосива рокля. Макар лицето й да бе обърнато, Софи разбра по прошарените й и строго прибрани коси, че не е първа младост.
Изпълнена с любопитство да разбере кое в нея бе вдъхновило тази преданост у Джон, девойката се престори, че има нужда от още чисти парцали и се приближи до шкафа, до който стоеше готвачката. Отвори горната вратичка и дискретно огледа личната камериерка на господарката на дома.
Нямаше представа кое бе омаяло толкова лакея. С набръчканото си лице, очилата и неподлежащите на описание черти, госпожица Стюарт можеше да се нарече съвсем безлична. Тя бе едно от най-незабележителните същества, които бе виждала Софи. И въпреки това… въпреки това…
Спря да рови из парцалите и се вгледа по-съсредоточено. Сега вече забеляза нещо привлекателно в изхабеното лице, нещо мило и умиротворяващо, което не позволяваше да бъде оприличено просто като некрасиво. Миг по-късно новодошлата се усмихна и девойката разбра коя бе причината за вярната любов на Джон.