Тази жена буквално излъчваше доброта и вътрешна красота, които очароваха, стопляха душата и изпълваха с радост сърцето. Беше толкова прекрасна, че Софи се почувства грозна в сравнение с нея.
— Джон ми каза, че ще имам честта да работя с вас днес следобед, госпожо Хигинс — заяви тя и се усмихна така сияйно на своята събеседничка, сякаш наистина се чувстваше благословена с подобна възможност.
За изненада на Софи вечно киселата готвачка почти се усмихна.
— Да, госпожице Стюарт. Имам нужда да ми преведете тази рецепта.
— За мен ще бъде удоволствие да го направя — отвърна личната камериерка на нейно височество; тонът й показваше, че наистина смята така.
Очарована, готвачката се усмихна отново, този път по начин, който разкри огромните й зъби, и подаде рецептата.
— Хмм. Я да видим. — Госпожица Стюарт приближи листа към лицето си. След малко свали очилата и потърка очи. Примигна няколко пъти и отново си ги сложи. Това прилича на някакво фрикасе — додаде тя, като видимо се напрягаше, за да вижда. — Ъъъ, да, точно така. Фрикасе със сьомга.
— Нещо не е ли наред с очите ви, госпожице Стюарт? — обади се присмехулно Фанси.
— Страхувам се, че зрението ми вече не е такова, каквото беше — промълви чаровната жена, като се мръщеше на рецептата.
— Е, защо тогаз не помолите госпожица Префърцунена да ви помогне? Баща й е барон, знайте ли. — Прислужницата премести злобния си поглед от госпожица Стюарт към Софи. — Ти четеш на френски, нали, госпожице Префърцунена?
Самодоволният й вид показваше, че е убедена в незнанието на Софи на този език, а това щеше да я изобличи като лъжкиня.
Девойката ледено я изгледа, но съвсем любезно изрече:
— Разбира се, Фанси. И за мен ще бъде голямо удоволствие да помогна на госпожица Стюарт. Несъмнено очите й са страшно уморени от безсънните нощи, през които се е грижила за маркизата. — Премести поглед от видимо сащисаната Фанси и се усмихна на личната камериерка на лейди Бересфорд. — Надявам се, че нейно височество се чувства по-добре тази сутрин, госпожице Стюарт?
На устните на жената се появи най-прекрасната усмивка, която Софи бе виждала някога.
— Много по-добре. Много мило, че питате, госпожице…
— Бартън. Това е нашата нова слугиня за всичко, Софи Бартън — обясни готвачката и повика с пръст девойката.
Тя се подчини послушно, спря пред двете жени и направи дълбок поклон.
— Баща ти барон ли е, скъпа? — попита госпожица Стюарт със замислено изражение.
Софи кимна.
— Да. Но преди няколко седмици изгуби всичко.
— И ти беше принудена да станеш слугиня — довърши вместо нея камериерката. — Бедното дете. Трябва да е ужасно за теб.
— Да — призна тя, трогната от искреното съчувствие.
По-възрастната жена се усмихна отново, дори още помило.
— Какви други умения притежаваш, освен че говориш френски?
— Не съм сигурна, че притежавам нещо, което може да се определи като умение, въпреки че учих в Бат.
— А, ама, разбира се. Била си обучавана на деликатното изкуство да бъдеш дама. — Очевидно се замисли върху този факт, след което попита: — Кажи ми, госпожице Бартън, ти ли закърпи миналата седмица домашната роба на маркизата?
— Да — призна девойката, внезапно обзета от тревога.
О, Боже! Нима беше объркала и тази работа, както всичко останало? Смяташе, че шие прекрасно, но…
— В такъв случай искам да те поздравя с умението, което притежаваш с иглата. Твоите шевове са невидими, най-деликатните, които съм виждала.
— Невидими ли? Ха! Невидим са, щот’ тя е сляпа, за да ги види — измърмори Фанси.
Без да обръща внимание на злобната забележка, госпожица Стюарт продължи:
— Ако правите всичко научено в Бат с такова майсторство, несъмнено ще се издигнете…
— Извинете ме, госпожице Стюарт, но виконтът пристига днес следобед и аз трябва да започвам, ъъъ… фрикасето от сьомга ли казахте? — намеси се учтиво готвачката.
— Но, разбира се. — Подаде рецептата на Софи и прошепна: — Госпожице Бартън? Ще бъдеш ли така добра?
Девойката се вгледа в текста и кимна.
— Да, рецептата е за фрикасе със сьомга… с копър… и, ъъъ, лимонов сос с масло.
Спря за секунда, за да хвърли победоносен поглед към Фанси, която се облещи в отговор. По настояване на готвачката се настани на трикраката табуретка край печката.
Щом отвори уста да прочете нужните съставки и мерки, готвачката се обърна рязко и изрева:
— Тъй като виждам, че имаш нужда да правиш нещо, Фанси, предлагам да заемеш мястото на Софи и да довършиш почистването на огнището за печене на месо.
— Май забравяш, че съм камериерка и от мен не се иска да върша никаква кухненска работа — отговори високомерно младата жена.