Изпълни се с топлота при мисълта колко пъти й бе идвала на помощ. Панси беше утеха. Да, точно така — утеха. Ами да, само мисълта, че тя е наблизо и може да разчита на нея в тежък момент, винаги й бе действала успокояващо и я бе изпълвала със сигурност. В този момент дори си даде сметка, че бе започнала да мисли за нея като за свой ангел-хранител.
Беше поразена от откритието, че тя, внучката на граф, гледаше на една перачка като на свой ангел-хранител.
А тя наистина я ценеше и за пръв път от идването си в Хоксбъри Софи гледаше на нея не като на Панси-перачката, а просто като на човек. На едно възхитително, великодушно същество, което би нарекла с гордост своя приятелка.
Отмести очи от лицето на своята съквартирантка и насочи поглед към бонето в ръцете си.
Въпреки неправилната си реч, грубоватите маниери и ниското положение в обществото, Панси бе много благородна, деликатна и вярна. О, не трябваше да забравя да прибави към този списък и учудващата проницателност към чувствата на другите.
Не можеше да не признае, че тя беше прекрасна личност, много по-ценна от нея самата и познатите й от висшето общество.
Прегърна я с мисълта, че е благословена, задето има подобна приятелка.
— Благодаря ти — прошепна.
— А? — Панси се намръщи, озадачена и от думите, и от действията й. — За к’во ми благодариш?
— Задето ме нарече своя приятелка. За мен е чест, че ме смяташ достойна за твоето приятелство.
Перачката я погледна недоверчиво.
— Пак ли си чистила със специалния сапун на Пикси?
Софи поклати глава и се засмя.
— Не, не. Няма нищо такова. Просто изведнъж осъзнах какво си ти за мен и колко съм щастлива, че сме приятелки.
— Аз също съм щастлива, но… по дяволите! Защо някой кат’ теб ши съ чувства поласкан да бъде приятел с такваз кат’ мен? Ти си от висшата класа, докат’ аз съм…
— Мила, великодушна и деликатна.
Тъй като съквартирантката й я загледа с отворена уста, очевидно загубила и ума, и дума, тя додаде:
— Ние всъщност не сме чак толкова различни, Панси. Е, само дето ти си много по-добра от мен. — Усмихна й се. — Опитвам се да кажа, че начинът, по който изглеждаме и говорим, и общественото положение на семействата, в които сме се родили, нямат нищо общо с това, което сме всъщност. Под моите изискани маниери и твоите лунички ние сме едни и същи. Просто две жени, които се борят с живота и се надяват да открият малко щастие.
Перачката се замисли над казаното, набърчила чело от напрежение. Най-сетне кимна.
— Струва ми съ, чи туй, коет’ казваш, има смисъл. Ти си по-добра, щот’ говориш по тоз’ начин, въпреки всички модни неща, коит’ знайш.
— А аз пък мисля, че ти си по-добра, защото си толкова сърдечна и знаеш толкова полезни неща — заяви на свой ред Софи.
И наистина го мислеше.
Панси въздъхна. Лицето й придоби замислено изражение, докато се взираше в злополучното си боне.
— Ако знаех полезни неща, щях да умея да правя бонета.
— И откога, ако обичаш да ми кажеш, бонетата се смятат за нещо полезно? — Тъй като приятелката й не отговори, а продължи да я гледа ококорена, девойката се усмихна широко и заяви: — Бонетата, особено пищно украсените като това тук, определено спадат към модните неща. Това означава, че тяхната направа спада по-скоро към категорията на моите умения, отколкото на твоите. И тъй като се договорихме да си обединяваме усилията, значи би трябвало сега да се постарая малко аз.
Софи кимна, за да подчертае думите си, взе бонето и го огледа.
След няколко минути вдигна поглед и заяви:
— С малко усилия ще успея да направя от него нещо елегантно, което ще ти отива.
Лицето на Панси светна.
— Значи утре за църковната служба шъ имам ново боне?
— О, не. Ще ми трябва поне една седмица, за да го довърша.
— О! — възкликна момичето така разочаровано, сякаш съквартирантката му бе обявила случая за безнадежден.
Софи се вглежда известно време замислено в огорченото п лице и остави бонето. Хвана дланите й в ръцете си и попита тихо:
— Утрешният ден по-специален ли е?
Перачката кимна.
— Струва ми съ, чи утре Езра шъ ми поиска ръката. Разбира съ, няма да можем да съ оженим най-малко още две години; първо трябва да съберем достатъчно пари, за да наемем наша ферма.
— Но ще се сгодите, а това е също толкова важно — възкликна Софи. — Прекрасна новина. Безкрайно се радвам за теб.
Момичето обаче не изглеждаше щастливо.
— Утре е най-важният ден в живота ми, е, заедно с деня на сватбата, разбира съ. Ето защо толкоз ми съ искаше да бъда с едно хубаво ново боне. Исках да изглеждам така хубава, колкото хубав шъ бъде и тоз ден.
Софи я погледна със също толкова тъжен поглед, но изведнъж се усмихна до уши.