Софи страшно се изкушаваше да остави Панси да „изпука“ въшките вместо нея, но не можеше. Как иначе щеше да докаже на Звяра, че не е прав. Познаваше лорд Омразен и вбесяващия му навик да следи всяко нейно движение. Той все някак си щеше да разбере, ако тя не свършеше задължението си. Тъй като нямаше намерение да му дава нов повод за злорадство, девойката прошепна:
— Само ми покажи как се прави и аз ще се справя сама.
— Но аз искам да го направя вместо теб, да ти помогна, както ти помогна на мен — възпротиви се Панси.
Софи си наложи да се усмихне, макар това да й струваше усилия.
— Нима не виждаш? Ще ми помогнеш, като ми покажеш едно от твоите полезни умения. За да го науча както трябва, е нужно да го практикувам. А кой знае кога ще ми се удаде отново случай да „пукам гадинки“.
Глава 14
Никълъс трябваше да признае, че Софи се бе справила чудесно. Погледна момичето, облегнало се на ръката му. Забелязваше толкова голяма промяна във външността на госпожица Мейхю, че сигурно нямаше да я познае, ако не беше издаденият от нея шум на слизане по стълбите.
Младият мъж се сети за цвилещия й смях. Ужасният глас на гостенката и неприятните теми за разговор разваляха ефекта от постигнатото.
Линдхърст въздъхна, докато слушаше живописното, но противно описание на госпожица Мейхю за това как най-добре се изкормва риба. Предполагаше, че повече от това не можеше да се направи за друг човек, особено ако си разполагал само с няколко часа за извършването на тази истинска магия. Обаче трябваше да признае, че само за няколко часа Софи бе направила повече за това момиче, отколкото той бе смятал, че ще успее да стори за цял месец.
Графът поведе своята гостенка през древната покрита порта към църковния двор и по пътечката. Докато минаваха през гората от надгробни камъни, графът се хвана, че се възхищава на резултата от усилията на Софи. Раздърпаната и вмирисана рокля на госпожица Мейхю бе заменена от друга, чиста и ухаеща на карамфил, в приятни цветове. Лененорусите й коси бяха измити (нещо, което бе смятал за невъзможно) и подредени на лъскави къдрици. И сега, като се вгледа в това млечно-бяло лице, Никълъс се възхити на майсторството на Софи с пудрата и гримовете. Ако човек виждаше за пръв път госпожица Мейхю, никога нямаше да заподозре слабостта й към слънцето.
Докато се усмихваше на своята събеседничка и слушаше описанието на ножовете за изкормване, младият мъж се вгледа в бонето й. То беше на Софи. Позна бяло-жълтото творение в мига, в който го видя, и си спомни ясно, сякаш беше вчера, колко очарователна бе с него на пикника на лейди Сейнсбери.
Дълго наблюдава бонето, преследван от спомена за този ден. Чу отново смеха на девойката, толкова сладък и прелъстителен. Видя отново сияйната й усмивка и усети топлината на дланите й, когато го бе хванала при играта на сляпа баба.
И отново изпита отчаяното желание да я направи своя. Линдхърст откъсна поглед от бонето, проклинайки упоритото си желание. Какво, по дяволите, мислеше, че прави, като се отдаваше на подобни спомени? Та той презираше това момиче, дяволите да го вземат. Колко пъти трябваше да си припомня този факт? Презираше я толкова силно, че всяка мисъл и спомен за нея трябваше да му бъдат отвратителни.
Изпълнен с омраза към самия себе си заради своята слабост, той насочи вниманието си към девойката, с която вървеше, твърдо решен да слуша внимателно оживения й монолог. Оказа се, че тя говори за производството на копринени корди за въдица.
— И тогава н-натопяваш ч-червеите в смес от о-оцет и вода за н-няколко часа — обясняваше тя. — След като ги извадиш, ги хващаш в д-двата края и ги р-разкъсваш на д-две. — Вътре щ-ще видиш д-две копринени т-торбич-ки. И-изтръгваш ги и ги о-обтягаш, докато станат д-достатъчно дълги за корда.
Сега младата жена се впусна да обяснява със светнал поглед процедурата на изсушаване и подготовка на така получените влакна. В този момент вниманието на Никълъс бе привлечено от звука на до болка познат смях. Въпреки усилията си да не му обръща внимание, той хвърли поглед през рамо.
Като добра камериерка, каквато вече се бе показала, Софи вървеше на няколко крачки зад своята господарка. За разлика от повечето камериерки обаче тя бе съпровождана от двама видимо омаяни лакеи. Странно смутен от тази сцена, графът присви очи и ги впери в двамата мъже, които очевидно се стремяха към благоразположението й.
Вдясно вървеше Чарлз, вторият лакей, а другият беше… Терънс? Да, от лявата й страна беше Терънс, четвъртият лакей. Линдхърст присви още по-силно очи, щом забеляза как я гледаха.