Изражението й озадачи Никълъс. Възможно ли беше вече да е попаднала под очарованието на лакея и откритието, че я мами с друга, да й бе причинило мъка? Убеди се, че случаят е точно такъв, когато девойката възкликна задавено:
— О, Чарлз. Как можеш да си играеш така с чувствата на Фанси?
Той махна безгрижно с ръка.
— Нищо такова не съм правил. Просто пофлиртувахме малко и толкова. Уверявам те, че това не означава абсолютно нищо.
Фанси възмутено възкликна.
Той я огледа от глава до пети, след което впери очи в Софи и додаде:
— Истината е, скъпа ми госпожице Бартън, че това не означава нищо. Женички като нея непрекъснато се хвърлят на врата ми. Аз просто вземам онова, което ми се предлага, и продължавам напред.
Думите му възмутиха Софи. Фанси изписка отново.
— Изобщо не беше така и ти го знайш — извика Фанси и тръгна към него. Стената от смутено гледащи мъже се раздели пред нея. — Никога не съм се хвърляла на врата ти. Никога! Бях добро момиче, когат’ дойдох в Хоксбъри. Ти беше тоз’, дет’ мъ преследваше, дет стенеше колко мъ обичаш и обещаваше да съ ожениш за мен, ако ти дам туй, дето искаш.
— Ама какви ги говориш, Фанси — зацъка Чарлз. — Защо ще те преследвам, когато толкова много жени си оспорват вниманието ми?
— Защото аз бях хубаво парче, както сам каза, ето защо. Спря пред него и го загледа с омраза. — Каза, чи мъ обичаш, защот’ съм добро момиче, и мъ прилъга да ти дам туй, коет’ пазех за моя съпруг. Каза, чи ши съ ожениш за мен, ако ти го дам.
Лакеят заяви:
— Защо, по дяволите, да се женя за такава като теб? Казах ти, че един ден смятам да си купя чин в армията и да се издигна в обществото до положение на благородник.
— Е, и? — попита Фанси. — Не виждам к’во общо има туй е наш’та женитба.
Той я изгледа с неприкрито презрение.
— Значи си по-глупава, отколкото те мислех. — И продължи, без да обръща внимание на възмущението й: — Като джентълмен ще имам възможност да натрупам богатство и аз точно това и възнамерявам да сторя. Щом забогатея, естествено, ще искам да вляза във висшето общество. За тази цел ще имам нужда от изискана и възпитана съпруга. — Хвърли многозначителен поглед към Софи. — За предпочитане с благороден произход. Ти, Фанси Дженкинс, си една повлекана и затова не отговаряш на моите изисквания.
Намекът за брачно предложение на негодника очевидно не донесе облекчение на Софи; тя изглеждаше изумена. Реакцията й стъписа Никълъс. Ако тя имаше някакви чувства към Чарлз, щеше да бъде поласкана да научи за почтените му намерения. Е, той наистина бе лакей, но в нейното положение това беше най-доброто, на което можеше да се надява. Тя несъмнено беше наясно с това.
Линдхърст сви рамене. Е, добре, де. Явно нещо я смущаваше, но то със сигурност не беше отвратителното му отношение към Фанси. Не и след като бе причинила на него самия всичко това. Ако не друго, жестокото поведение на Чарлз щеше да й покаже колко си подхождат двамата. Защо…
— Колин? — Младият мъж примигна и видя баща си, който клатеше глава. — По-добре остави слугите да се оправят сами. Не съм ли прав?
Маркизът погледна към своите събеседници за потвърждение и те моментално закимаха.
Сър Джон Гибс продължи да клати плешивата си глава като марионетка, чийто конец бе силно отпуснат.
— Абсолютно си прав, Бересфорд. Лошо е да се меси човек в делата на по-низшестоящите. Много лошо. Причинява сръдни.
— И проблеми — допълни сър Базил Кутс, раздразнителен осемдесетгодишен баронет. — Кара ги да правят какво ли не, за да им обърнеш специално внимание.
— О-освен това, п-прислугата не з-знае абсолютно нищо за р-риболова — изписука госпожица Мейхю.
Преди Никълъс да успее да си обясни какво общо има риболовът с уреждането на свади, църковните камбани забиха, призовавайки богомолците да влизат.
Маркизът предложи ръката си на госпожица Мейхю.
— Ще ми доставиш ли това удоволствие, скъпа? — Тя отвърна, че приема. Той потупа бащински малката й длан, кимна на събеседниците си и попита: — Ще вървим ли, господа?
Те отново закимаха.
Всички, с изключение на сина му. Той не се сдържа и хвърли отново поглед към групичката край дървото. В същия момент Фанси прокле Чарлз:
— Гаден мръсник! Надявам се бял ден да не видиш и да пикаеш огън.
Въпреки гнева на младата жена Линдхърст долови в гласа й отчаяние.