Предполагаше, че Ванина го иска за чирак, но в действителност тя изобщо нямаше време за него. Бриян познаваше лицето ѝ от уличните билбордове, но нямаше представа колко популярна е в действителност. Освен че водеше прогнозата по националната телевизия, Ванина бе модел на няколко марки бизнес костюми и бельо. Поддържаше седмични колонки в два вестника и дамско списание, редовно я канеха да гостува по различни токшоута. Личният ѝ живот също бе част от новинарския поток, защото ходеше с популярен бизнесмен и дружеше главно със знаменитости. Доста от тях се оказаха здрачници.
Ванина рядко се прибираше и двамата с Бриян почти не се срещаха. Беше се погрижила обаче нищо да не му липсва, докато си търси учител. Момчето имаше само за себе си просторна стая на втория етаж с голяма, удобна спалня. Надолу по коридора се намираше още по-голяма библиотека. Една от прислужниците на Ванина, възрастна жена на име Розалия, се грижеше специално за него — носеше му закуска в леглото и го викаше, щом сервираха обяда. За вечеря обикновено Бриян не беше сам и това беше най-досадната част от деня му. Ванина канеше гости, а понякога го извеждаше да вечерят навън. Макар че на тези вечери всички здрачници се държаха адски учтиво с него, Бриян беше сигурен, че го ненавиждат.
Аркади и Деса бяха изключението от правилото — нямаха никакъв филтър. Бяха добри магьосници, опасни противници, но и абсолютни дечковци. Говореха каквото им падне, а Ванина често ги смъмряше. Щом прекаляха със закачките към Бриян, дори ги заплашваше с нагайката. Нея Ванина използваше главно там, където никога не заведе Бриян — конната база на „Драгалевци“. Момчето подозираше, че това е единственото място, където магьосницата остава сама.
Той за сметка на това често беше сам. След случката на Орлов мост не му се говореше с никого, затова се отдаде на учене. По-шлямата част от времето си прекарваше в библиотеката на Ванина, която беше внушителна. Рафтовете опираха в тавана и бяха отрупани е книги — повечето магически, разбира се. Компютърът в кабинета нямаше интернет, за да не изтече „случайно“ някаква информация. Разполагаше обаче е богата база данни: заклинания, българска и международна тайна история, речници и наръчници за начинаещи магове. Бриян усърдно учеше нови заклинания и когато не очакваше посетители, си ги упражняваше.
Готвачите на Ванина бяха свикнали да следват стриктно меню, изготвено от нутриционисти. Щом Бриян ги увери, че няма никакви претенции, те хвърлиха готварските си шапки от радост. Забавляваха се да приготвят специално за него всякакви елегантни, калорични специалитети. Всеки обяд бе различен от предишния, включваше няколко курса и задължително завършваше с два вида десерт. Сервитьорите дори поднасяха в чаени чинийки храна за Морков.
Нощем момчето и хамстерът лягаха с пълни стомаси в удобната, мека спалня. Морков заспиваше веднага, но Бриян дълго се въртеше и мислеше. Най-сетне беше открил онези магьосници, които си представяше като малък — здрачниците имаха луксозен живот и пълна власт над него. „Внимавай какво си пожелаваш — напомняше си той преди сън. — Може пък да се сбъдне.“
Зорниците се изявяваха като мъченици, които страдат в името на Принципа и едва ли не чакат да ги обявят за светци. Носеха стари дрехи, ядяха евтина храна и посещаваха западнали кръчми.
Здрачниците обаче не се свеняха да злоупотребяват с магията, за да си осигурят по-охолен живот. Изглеждаха като излезли от някоя реклама, не се лишаваха от нищо и обичаха околосветските пътешествия. Веднъж Тамара спомена на Бриян, че дори начинаещ магьосник може да направи състояние от финансови измами. Аркади пък просто приемаше облика на банков служител и потриваше доволно ръце.
Отношението на Свилен и зорниците към тези „зли матове“ граничеше с фанатизъм. В интерес на истината, и здрачниците не роптаеха много срещу мистериозния си, мрачен ореол. Но това, което наистина разграничаваше видовете магьосници, беше Принципът.
Понятията „зорник“ и „зрачник“ лесно се превръщаха в алиби. Един зорник можеше да действа в морално сиви краски, а един здрачник — да помогне на изпадналия в беда. Белота прибягваше до джебчийство, а Ванина се занимаваше с благотворителност. Бриян не можеше така лесно да се примири с черно-бялата разлика между фракциите — все повече се убеждаваше в нейната липса.