На мястото на днешната детска градина имаше бостани и една дъсчена барака. Зимно време там имаше също пързалка от водата, която се набираше от Кривата река. Зад пързалката започваше Ботаническата и Зоологическата градина, която ние обозначавахме с „животните“. Когато се пързаляхме, ние слушахме ръмженето на лъвовете и граченето на пеликаните и други екзотични птици.
От ъгъла на днешния Ректорат надолу до Орловия мост, гдето свършваше градът, имаше празни места с 3–4 незначителни постройки. Няколко години преди 1900 г. изникна зданието на Сърмаджиев — днес Турска легация, което не е претърпяло никакво изменение. Прошековата фабрика имаше своя градина-бирария до самата фабрика. В празничен ден тя се разширяваше чрез поставяне на допълнителни маси по празното място до Цариградското шосе. Тази градина се именуваше „Дълбок зимник“. Сегашното заведение със същото име е просто тъкмо на това място.
И ето ни при Орловия мост, построен едновременно с Лъвовия мост.
Пепиниерата започваше от езерото и свършваше до малкия бюфет, днес изоставен, построен на слаба височинка. Езерото с рибките, или, както тогава го наричаха, „Жабите“, беше много далечна разходка и местността не беше заселена. Разходката на софиянци се състоеше в правене на турове около бюфета и обратно по Цариградското шосе, както днес до „Царя“.
Зимно време езерото се превръщаше на пързалка с кънки, на която еволюираха майсторите Виятович и д-р Диодоно. За последния говорим на друго място.
Нека се върнем по същия път до Народното събрание. Днешният храм-паметник „Александър Невски“ тогава беше голяма площ с разкопани староримски гробници, в които ние, учениците от единствената мъжка гимназия (сега Медицински факултет), играехме и, когато ни омръзваха гробниците, катерехме се по развалините на разрушената стара църква „Св. София“, като стигахме до източното най-високо кубе. Срещу днешната Съветска легация, която в нищо не е изменена, беше гостилницата „Александрия“, в която се хранеха студентите от близкото Висше училище (тогава нямаше още университет). Държавната печатница правеше впечатление по своята величина. Тя беше още нова. Когато в 1896 г. се откри тържествено паметникът Васил Левски, тоя кът на София привлече повечко свят и взе по-красив вид.
Гвардейските и артилерийски казарми и няколко механи и къщички завършваха града. Подуяне беше вън от града като отделно предградие. Подуяне започваше от кръчмата на Братя Трънкарови, около която имаше много празни и незастроени места. До паметника на Левски беше Щала, в която бяха изложени парадните каляски на Фердинанд, някои от тях домъкнати от Версайлския дворец като наследство на княгиня Клементина от баща й „краля-гражданин“ Луи Филип д’Орлеан. Те послужиха при женитбата му с княгиня Мария Луиза, при посрещането на сръбския крал Александър Обренович и при много други дворцови тържества. Оттам се слизаше по бул. „Дондуков“ до къщата на Отто Билик, сега участък, гдето завършваше градът. Тази част от булевард Дондуков след дъжд беше непроходима, улиците не бяха нивелирани и левият тротоар на булевард Дондуков беше с един метър по-висок от десния. Там газехме кал до колене.
Чаршията
Доскоро търговският център на София беше на кръстопътя на Дондуков и Търговска улица. Така е било и в турско време. Това е било чаршията.
Нека съживим някои имена:
На самия площад Александър, сега 9 Септември, беше Придворната книжарница на Ив. Б. Касъров и магазин „Хабал“, до него дамският шивач Ангел Мулешков, а на ъгъла бижутерийният магазин на Анастасов, до него модният магазин Маргулиес, после базарът на прочутия Кр. Х. Пеев, рандеву на столичните клюкарки, гдето можеше човек да научи най-последните новини. На витрините имаше надпис: „Он парл франсе“, „Здес гаварят по руски“. Най-честата посетителка в магазина беше именитата наша актриса Екатерина Златарева, чийто висок смях се слушаше и на улицата. След Пеев идваше магазинът за шапки на Аврамович, после бижутерът и магазин за оръжия на Д. Христов и на ъгъла Йосиф Месер, магазин за женски моди. На другия ъгъл от ул. „15 Ноември“ беше най-напред „Червен рак“, а после, когато „Червен рак“ се премести в собствения си павилион до Музея, мястото му зае Виткович и Леви, мъжки моди, след който следваше магазинчето на Левингер (копчета), магазинът Цапко и Захей, платове, Максим Сахаков, антиквар, Ардзеруни, — пури и цигари, и на ъгъла на ул. Леге — Яни Митрошинов.