На първо число келнерът Стоян напомняше това по деликатен начин. Когато някой чукнеше на масата, за да плаща, Стоян се промъкваше измежду масите и бързо повтаряше:
— Молим, молим, кой плаща (и по-низко ще добави): днес първо число, молим, кой плаща?
Така подсещаше длъжниците да уредят сметките си, които той носеше записани на белия си маншет.
Тъжно е да признаем, но е истина, че тогава в София имаше много повече заведения, в които се сервираше западноевропейска кухня и фини напитки, отколкото днес. Имахме и по-голям брой стиловани келнери по професия. Милан, последният келнер от него време, работеше на стари години в Славянска беседа, но от известно време вече не го виждам.
Като си помисля само за ресторанта на Иван Папах, за тоя на Смолницки — „Роял“, в който можеше да се пие дори и прочутото розово шампанско „Oeil de Perdrix“, ресторант Баер и неговия кегелбан, — днешните наши нови ресторанти и като инвентар, и като кухня, и като сервиране, ми се струват смешни и невъзможни. Днес ние съвсем нямаме това, което имахме преди четиридесет години.
Измежду хотелите на София по него време хотел „България“ (старият) ни правеше впечатление на дворец. В тоя хотел слизаха изключително видни чужденци и дипломати. В едноетажното крило над старото кафене „България“ и срещу Военното министерство имаше запазен апартамент, в който живееше собственикът на имота генерал Кесяков, сродник на Тъпчилещовите, който игра известна роля по време на изпъждането на княз Батемберг. След неговата смърт син му Константин и зетьовете му полковници Голдгоер и Раевски от Петроград продадоха хотела и мебелите на Леон Фрай. Особено ценните лични мобили на генерала — легло със злато обшит балдахин върху коприна брокар, която от един век вече не се произвежда, бяха купени от тогавашния руски дипломатически представител Бахметиев, други ценни предмети бяха купени чрез Виткович и Леви за виенския музей, а монументалното писалище от палисандър бе подарено на адвоката Петър Шварц, който посредничи за сделката. Един извънредно тежък полюлей с мозайки и позлатен бронз, чиято тежест не можеха да издържат гредите на хотел България, както и един огромен порцеланов сервиз, маркиран с К. К. и много сребърни предмети, оставени на съхранение у французойката г-жа Балон, при нейната внезапна смърт бяха иззети от френския дипломатически агент в София и пратени на наследниците й във Франция.
На площад „Александър“ днешното дружество Балкан, както казах, беше хотел „Кобург“, също луксозен хотел. От балкона на тоя хотел наблюдавахме безопасно по време на падането на Стамболов комичните двудневни боеве между народници и стамболовисти за превземането на шадравана, който беше по средата на площада.
По него време дрехарският магазин „Тиринг“ напусна зданието, днешния „Феникс“, и Йохан Панах от Виена откри хотел, ресторант, сладкарница и кафене „Панах“. След избягването на Панах в Цариград предприятието бе взето от Кенда.
На ъгъла на ул. Трапезица беше хотел „Братя Иванови“; на самия площад беше големият хотел, градина и ресторант „Одеса“; на мястото на днешната Духовна академия — хотел „Искър“, а при старата поща, днешната хлебопекарница Китев, — хотел „Поща“. На ул. Витошка имахме стария хотел „Батемберг“; на бул. Дондуков до ул. Тетевенска беше хотел „Руски цар“, в който един палав кавалерист беше влязъл веднъж с коня си. Останалото в София бяха ханища, като най-известен от тях беше Хаджимановият хан на ул. Сердика и „Стара Загора“ на ул. Ангел Кънчев.
Танци, вечеринки и балове
Все поради липса на много развлечения в София бяха на мода танцувалните вечеринки. Освен официалните балове, организирани във Военния клуб, тогава в малкото здание на ул. Московска, гдето се помещава днес Военният музей, или в Славянска беседа от разни корпорации и дружества се даваха и тъй наречените литературно-музикално-танцувални вечеринки. Литературно-музикалната част биваше твърде къса, а танците продължаваха до сутринта.
По улиците ежедневно лепяха афиши за танцувални вечеринки или маскирани балове, организирани с чисто търговска цел. В салона на „Сан Стефано“, и в тоя на „Одеса“ на площад Трапезица, както и в салона „Дълбок зимник“ при Орловия мост ежеседмично и през цялата зима се устройваха такива вечеринки, на които можеше да отиде всеки, стига да си заплати правото на вход, което право варираше между два и пет лева. По време на карнавалния месец маскираните балове бяха особено чести.