Пусната в движение на гарата, дяволската кола едва можа да стигне до площад Св. Неделя и моторът й спря. Два дни механиците работиха над нея. Най-сетне тя тръгна, но на ул. Солунска моторът отново спря. На това място колата други два дни събираше любопитните. Ново тръгване, за да спре за трети път към ул. Неофит Рилски. Тук и аз можах обстойно да я разгледам. После тя изчезна и никой не я видя повече. Файтонджиите отново добиха кураж и се надсмиваха на твърденията, че един ден тая кола без коне ще замести файтонджиите. И все пак, това стана, но двадесет години по-късно.
Между това в София се появи първата моторетка, докарана от архитекта Александър Ставров, строителя на Земеделската банка. Двувременният мотор пръщеше по ул. Цар Освободител и нервираше спокойните софиянци.
Така първата бензинова миризма достигна до ноздрите на софиянци, ушите им почнаха да се приучват да търпят бръмченето на мотора и звука на клаксона. Кореняците се готвеха да приемат автомобила.
Действително след няколко години в София пристигна втора автомобилна кола, чийто успех не надмина успеха на първата. Тя също изчезна. Не след дълго време обаче серийните коли започнаха да се внасят в София, отначало в малък брой, а по-късно в по-голям брой, за да ги видим в голямо изобилие през време на световната война. Автомобилът пропъди файтона. Вместо файтонджии, днес имаме шофьори.
Нощна София
Извън дипломатическото тяло и персонала на дипломатическите представителства в София имаше много чужденци, чиновници в разните чужди банки (Търговска, Генерална), в класната лотария, в администрациите, които експлоатираха дадени вече концесии за трамваи, за осветление, мината в Мездра, захарната фабрика и пр. Това бяха все хора, които търсеха развлечения до късна нощ. Театър имаше три пъти в седмицата. Цирк, опера бяха сезонни развлечения. Тези чужденци скучаеха толкова много, че аз съм виждал французи и белгийци да присъствуват на представленията на Ибиш Ага, който играеше на турски, и следователно те нищо не разбираха.
Всички тия чужденци, а покрай тях и българите, особено младите офицерчета, също някои стари мераклии генерали обичаха да посещават така наречените кафе-шантани. В тоя сорт нощни кабарета, не особено големи, с по десет-петнадесет маси и обезателно две, три до четири стаи „сепарета“ се сервираше чай, кафе, бира, евксиноградско бяло вино и шампанско на твърде високи цени. В тях имаше по десет-петнадесет певачки, дошли от Австрия, Румъния, Гърция и Сърбия. Под акомпанимента на пианото те пееха непретенциозно шаблонни песни, и след това събираха парса. Парсата беше пет или десет стотинки. При повикване те сядаха при клиента на разговор и консумация, за която получаваха процент. По-знаменитите от тия нощни заведения бяха: „Сан Стефано“ и „Одеса“ на пл. Трапезица; „Орфеум Неапол“ на Клементина и Леге — днешният хотел „Империал“, „2-ри февруари“ на Бр. Зареви — бивша бирария Хръдличка, а напоследък кафе „Ница“. Повечето от певачките се бяха установили на постоянно местожителство в София и дълги години не мислеха да я напущат. Ще спомена някои имена: Ели Бразели, Сабина, Иванка Габровката, Мици, Режина Линкер, Ета, Хермина Ледицки, Рене Шеньо. Тези имена все ще събудят някои спомени.
На площад Св. Неделя има един малък пасаж, отгдето се отива към старата църквичка Св. Георги на площад Цар Калоян, която сега се реставрира. В началото на пасажа имаше стълбичка, водеща към апартамента на фрау Мирцел. Този апартамент се обитаваше изключително от виенски певачки. Постоянен наемател тук беше старият пианист Херцфелд. Късо време там живя под псевдонима Ивет Дор една пианистка, за която отсетне узнахме, че е била дъщеря на унгарския генерал Секзарди и че вследствие някаква семейна драма тя се била уединила в България.
Друго подобно жилище за международни певачки беше първият и вторият етаж на зданието до Шуменската бирария на ул. Леге, известно под името „Синайска гора“.
Много от певачките на кафе-шантаните по-късно се омъжиха за доста видни софиянци и образуваха почтени семейства, като създадоха и поколение. Днес малцина си спомнят за тяхната минала артистична дейност. Лично аз зная повече от двадесет такива женитби. Една от артистките, която се беше омъжила за един бивш наш депутат — сега покойни, и днес е председателка на дружеството за покровителствуване на младите момичета. По много лесно обясними съображения не мога и не желая да изброявам имена.