— Е добре де! Но… напуща ли се тоя гювеч? Я го виж само!… Ха, седни! Има време за всичко.
Нямало какво да прави, Николаев седнал до поп Кънев и хапнал малко наденици в очакване на гювеча. Дошъл редът на гювеча, изяли го, облизали го добре и тогава поп Кънев станал и казал:
— Сега да не забравяме, че си поел задължението да отидеш на сватба. Ставай! Тръгваме.
Качили се на файтона и тръгнали за Драгалевци, гдето пристигнали точно след бракосъчетанието. Седнал поп Кънев на почетното място срещу младоженците и започнал да яде, като че ли не е ял от три дни. От сърната не останало много нещо за прислужниците.
Поп Кънев не ходеше много из кръчмите. Рядко се отбиваше в „Червен рак“ и седеше в компанията на полковник Раковски и Русев, за да изпие няколко бири. Виждал съм го обаче в градинката му пред собствената му къща на булевард Дондуков, недалеч от ул. Стара планина, седнал в подрасник под малката беседка, а слугинята му шопкиня дотъркаля едно малко буренце бира. На бурето тя слага канелката, а на малката масичка — вестници и цигари. Поп Кънев, сам, докато прочете вестниците, ще си изпие буренцето от 12 1/2 литра бира, без да усети, че е пил нещо.
Културен поп, с приятна и свежа физиономия, с доста напредничави схващания, поп Кънев като че ли беше сбъркал кариерата си.
Кореняшки прякори
Казах вече в началото на тия мои бележки, че кореняците много обичат да си измислюват оригинални прякори. В интимен разговор се употребяваха само тия прякори. Ще изброя прякорите на по-известните софиянци:
Мъже: Асадур Баняджията, Алюш Кебапчията, Алимано, Бабата (познат прашкохвъргач), Барона, Белио, Бутро, Бухала, Васко Мечето, Велю Кючека, Виенската Кокона (келнер), Враджалията, Върти-мухата, Георги Жената, Геко Ткачо, Гърнето (син на Гърневица), Даскала, Диодоно, Джадията, Донко Гъската, Долдур Мано, Жабата, Златната Тенджера, Исай Гълъбаро, Келешо Бостанджията, Караманлията, Калимерата, Кърлето, Канарата, Клечо, Коста Папата, Кривио Стоян, Кьоравия Илия, Кючюк Георги, Лудия Пане, Мачето, Манго Свитката, Манол Рунтавия, Дежурния, Макюш (старши стражар), Гагаджано, Мито Кебапчията, Мишо Палабоюка, Михал Шилото, Младен Бираджията, Младен Екимино, Моше Кеседжията (убит от крадци), Наполеон Бонапарт, Никола Топчията, Паланката, Панайот Бюлбюло, Паликрушата (имотен стопанин), Петко кенефчията (сега полковник о.з.), Петър Сонсайбията, Тухлата, Пешо Желявецо, поп Иван Казака, Ристе Мазнио, Ристо Боюклията, Робчето, Руфада, Синия Парцал, Старото (убит като въстаник), Ставро Чадърджията, Стоян Петсато, Слънцето (убит от македонци), Тодор Чвърчоко, Таки Бимбелята, Таки Бираджията, Фортуната, Фундата, Фудул Антон, Фънда Мъската, Хаджи Калчо, Ходжата, Циганскио Цар, Църнио Михал, Шатицата, Шалико, Шекеро, Шкембе Владо, Шишко Бакалино, Щиглецо, Яни Гърчето, Янко Кривио и пр.
Малцина са още живи.
Женските прякори са по-интересни и по-цветисти: Амишица, Белата Магда, Геврек Иванка, Гюзел Данка, Данка Шурулинката, Дебелата Атиненка, Демир Ана, Джвъркливата Катинка, Еркек Велика, Енка Сатаджийката, Енка Телето, Еленица Кучкарката, Катина Балиефендеска, Катина Терзийката, Къшла Вида, Кьор Мангър, Лигавата Гица, Мазна Магда, Миндер Митра, Осман Пашовица, Пембе Тас, Пиклата Ката, Баба Пунда Гавазица, Рубие Данка, Стоянка Гюмюшкошак, Суса Серифасулана, Тариф Ханъм, Таса Бешерица, Тетка Краля, Фишек Велика, Филджан Таска, Църната Фона, Шекер Катина и пр.
Тези имена на вече покойници се споменаваха непрестанно в разговорите на софиянци. Напомням ги специално за ония кореняци, които днес са по-стари от 50 години.
Как пътувахме
Малцина пътуваха по него време, затова пътуването беше и евтино и удобно. На гарата нямаше тая блъсканица, на която сме свидетели днес. Защо? Защото едва ли имаше двадесет-тридесет души пътници, които ще се качат на пловдивския влак, останалите бяха посрещачи или ей тъй дошли на гарата, за да убият малко време и да пият една бира в бюфета.