Борис Руменов издава известно време в. „Барабан’“ в два цвята, но това списание не можа нито по художество, нито по хумор да достигне Българан.
Ще трябва да отбележа, че хуморът и карикатурата по него време имаха за прицел главно двореца и обитателите му. От поместените четири карикатури на разни места в тия страници ще се види, че българският карикатурист не е бил голям приятел на короната. Двете карикатури на Ив. Славов (Glory): князът язди лъва, лъвът гази княза, печатани преди повече от 40 години, са едно чудно пророчество реализирано през 1918 и 1944 години.
Карикатура на Ив. Славов от 1912 година. Легенда: Вестникарят изучава мозъчните клетки на Монарха и открива само: паради, самолюбие, смърт, угодничество и пр.
Казах вече, че нашите вестници имаха незначителен тираж, защото се продаваха само в столицата. В провинцията те се получаваха само чрез абонамент по пощата. В първите дни на настоящия век двама бивши вестникопродавачи имаха идеята да вземат целия тираж на вестника и да го раздават на вестникопродавците. Това бяха Атанас Петров и Владо Митов. Като сега ги виждам двамата по жилетка на тротоара пред тогавашното кафене Панах, днес Феникс, да разпределят цяла камара вестници на столичните вестникарчета. Такъв беше техният дебют. Те започнаха с нищо и чрез голям труд и постоянство успяха по-късно да създадат дружество на вестникарските настоятели и да организират представителства във всеки град. Така че вестниците имаха ръчна продажба и в провинцията. А именно на тая ръчна продажба се дължи преуспяването на столичния печат и увеличението на неговия тираж. Софийските вестници дължат много на инициативата и хубавата организация на Атанас Петров и Владо Митов. След няколко години дружеството на вестникарските настоятели се превърна в дружество „Куриер“, което със собствени автомобили и своя служба вземаше вестниците от печатниците и се грижеше за тяхното експедиране в провинцията, където то имаше своя мрежа от настоятели. Дружеството се грижеше и контролираше продажбата, прибираше непродаденото и се отчиташе пред издателствата.
Фердинанд язди лъва до деня, когато лъвът почва да гази Фердинанда. (Карикатура от Ив. Славов — Glory от 1913 г.)
През 1934 година, когато дружеството беше в най-цветущо положение, държавата отне тази негова привилегия и я прехвърли на днешното дружество „Стрела“, което продължава делото на Петров и Митов.
Издателства и печатници
Издателското дело в София беше много назад. В това отношение Пловдив с издателите Хр. Г. Данов и Д. В. Манчов, Търново с Фортунов, и Русчук стояха на по-високо стъпало от София.
Първоначално в София имаше едно малко издателство на някой си Пенчо Спасов, до днешната „Славянска Беседа“. Малък книжар, той издаваше детска литература. Ив. К. Божинов, печатар, издаваше свое календарче „Македония“ и литература, предназначена за панаирите: „Сънищата на Пресветая Богородица“, „Камък падна от небето“, „Хитър Петър“, „Шехерезаде“ и разни други народни приказки. Не бива да се забравят неговите песнопойки и неговият наръчник за любовни писма.
Между по-уредените първи печатници бяха: печатницата Б. Зилбер, тая на Петър Бъзайтов и на Янко С. Ковачев. Последният беше монтирал една модерна печатница от няколко плоски машини и четири американки. Той имаше машинисти, доведени от Виена, и неговата работа беше изискана. Беше издал един календар „София“, изпълнен с дървени клишета, за който и днешните графици биха признали, че е безупречно печатарско творение. Самият Ковачев беше елегантна фигура с дълга внимателно вчесана брада: за нея той ходеше специално във Виена да я подстригват, тъй като не я доверяваше на софийските коафьори.
Книжарницата Т. Ф. Чипев първа започва издателството с издаването на Вазовите творби „Под Иго“, по-късно „Нова земя“, „Казаларската Царица“, „Драски и Шарки“, Алеко Константиновия „Бай Ганю“ и пр.
Късо време като издател беше и Христо Олчев на ул. Алабинска.
По едно време факторът на Военната печатница, старият Кантарджиев, почна издаването на „Животът на Наполеон“ в брошурки от по една кола с по една илюстрация. Колата се продаваше по 20 стотинки. Окуражен, той напечати големия роман „Воденичарската Усойка“, превод от френски. Този роман също се печаташе в брошури, продавани по 20 стотинки. Ние не бяхме свикнали да плащаме високи цени за книги. Така по 20 стотинки колата не ни се виждаше скъпо.