Следствието установи, че Хафуз Али е карал своите клиентки да се събличат голи и да стъпват в широка тепсия, пълна с предварително затоплена вода. Той карал наивната си клиентка да заема разни пози, а сам хвърлял в тепсиите разни прахове, които избухвали в малки сини, червени и жълти пламъчета. По цветовете на тия пламъчета той гадаел бъдещето, а с други пък осигурявал сполука в любов или в друго нещо. Чрез хипноза той ги приспивал и дълги часове цитирал разни турски или арабски молитви, след които бездетната можела да се надява, че ще забременее. Установи се също, че той е злоупотребил и се е гаврил с повечето от своите клиентки, да не кажем с всички. По-старите и по-грозните единствени са били пощадени.
От всяка своя клиентка Хафуз Али вземал пари и скъпоценности, нужни за неговите магии. Жените не са могли да противостоят на неговия поглед и следователно не са му отказвали нищо. Този ориенталец отивал в цинизма си дотам, че под предлог да осигури успеха на своята магия слагал на всяка своя клиентка било на кълката или на някоя друга част от тялото й своя неизличим мехур (печат) с арабски надпис. Дълги години в София се говореше за печатите на Хафуз Али и се сочеха дамите, които според някои „осведомени“ носели тия печати.
Най-сетне полицията арестува тоя мошеник. Съдебното следствие установи всички негови мошеничества, но съдът не ги потвърди, защото той биде спасен от влиятелните си клиентки. Пред перспективата, че те ще трябва да се явят в съда да свидетелствуват и че техните имена ще станат публично достояние, те — жените, чрез влиятелните си съпрузи успяха да спрат съдебното преследване, да затулят работата и да помогнат на Хафуз Али да избяга в чужбина. Мисля, че все пак имаше няколко развода по този мотив.
Така София преживя първата скандална и шумна афера. После… последваха други.
Елегантните. Мъжки и дамски моди. Ролята на фуркета и на карфицата
Преди да завърша моите бележки за тогавашна София, ще се помъча да опиша външната фигура на елегантните господа и дами от това време. Така картината ще бъде по-пълна.
Елегантният софиянец беше горе-доле облечен така: светли или райе, доста широки панталони падаха във вид на тирбушон върху обущата; широко разтворена жилетка, наподобяваща отвора на смокинга. Често жилетката е от цветен плат или е изпъстрена с цветя или шарки. Късо сако. Горната риза не се носеше, а вместо нея носехме нагръдници — цветни или бели. Нагръдника закачахме за първото копче на панталоните, за да стои опнат, и с по една безопасна игла от двете страни го скачахме с бретелите си. Без тези окачвания поради широкия отвор на жилетката нагръдникът излизаше, а под него се виждаше фланелата или долната риза, с червени или сини шевици, не рядко у някои се прозираше и памуклия антерия. Ако нагръдникът беше колалия — твърд, когато сядахме, той се издуваше и представляваше нещо като щит. Понеже не носехме горни ризи, носехме колосани ръкави — ръкавели, които пъхахме простичко в ръкава. Ръкавелите бяха широки и при всяко жестикулиране падаха до пръстите, та бивахме принудени да ги тикаме навътре. Това ставаше машинално. Имало е случаи, когато някой по-темпераментен оратор, който обича силните жестове, е изпращал ръкавелите си в редовете на слушателите. По ръкавелите си бележехме срещите си, а келнерите правеха на тях сметките на клиентите, студентите пък ги използуваха при изпит, за да си отбелязват върху тях по-мъчните формули.
Повечето от нас се обличахме за икономия с готови дрехи от магазините Найман, Тиринг или Йерохам Б. Йосиф. За тридесет лева имахме хубав костюм. Яките на тия костюми, направени не по мярка, не лягаха добре. Тогава на пазара се появи един нов артикул — стоманена пружина, която се поставяше под яката и чрез налягане правеше яката да легне добре около врата. Такива пружини слагахме и под яката на пардесюто. Неудобството беше, че често в кафенето или ресторанта, като забравяхме да извадим предварително пружината, при събличането на пардесюто тя шумно изхвръкваше и летеше над главите на изплашените консуматори. Малко смях, едно „пардон“ и това си е!
По-елегантните носеха палта без ръкави, с дълги пелерини падащи до коленете. Старият веселяк Петко Тъпчилещов получи от Лондон първото палто „Салисбъри“: палто със силно стегната талия и цепнатина от кръста до долу. След него се появиха и други.
Като шапка на мода беше бомбето, черно или сиво, понякога и кафяво. По-важните личности носеха халбцилиндър т.е. по-високо и отрязано като цилиндър бомбе. Халбцилиндърът също беше черен и сив. Калпакът беше отречен от елегантните. Обаче лятно време всички носеха сламени шапки канотие, които се продаваха пред днешната баня по 1 л. 20 ст. парчето. Най-скъпата шапка у Аврамович струваше четири до пет лева.