Тази рътлина беше съвършено гола, по нея нямаше никаква растителност освен по някоя дива слива тук-таме из дворищата. Затова през горещите дни тук топлината ставаше нетърпима.
Удобства липсваха. Летовниците се настаняваха из селските къщи със своята мобилировка, дори храната се носеше от София. Никакви вили, никакви солидни постройки не се виждаха. Единствена беше къщата на Душко Кесяков, паянтова постройка с голям двор и градина, и къщата на Шишеджиев. До пътя, който криви за към гората, имаше паянтова едноетажна барака от пет-шест стаи наредени в един ред. Една от стаите беше кафененце. Пред стаите имаше сайвант с дъсчен под. На тоя сайвант имаше няколко маси, на които скучаещите летовници от сутрин до вечер играеха табла.
Понеже нямаше други забави, летовниците уреждаха чести екскурзии към Люлин, където имаше залесени кътове, най-вече до манастира „Св. Кирил и Методи“, наричан тогава „Св. Крал“.
Горна Баня е зарегистрирала първата ж.п. катастрофа по българските държавни железници още през първите месеци след откриването на тая линия. Идещият откъм Перник влак не можал да се задържи на Владайската гара и, понеже стръмнината оттам към Горна Баня е твърде голяма, влакът слиза с голяма бързина в гарата и се сблъсква с друг влак. Имаше неколцина убити и ранени. Като виновен за тая катастрофа арестуваха и съдиха инженер Петров (брат на ген. Рачо Петров).
Днес Горна Баня естествено има друг вид. Държавата построи тук модерна баня. Построиха се множество красиви вили, откриха се хотели, ресторанти и питейни заведения и селото все някак повечко заприлича на курорт.
Банкя. Тук преди 150 години е бил чифликът на Решид Бей, около който постепенно се е образувало селото. И това селце, въпреки минералната си вода, имаше мизерен вид. Като по-отдалечено от София то се и по-малко посещаваше, но природата му беше по-красива. Новите бани не бяха още построени и басейните бяха покрити от една привременна постройка правена без вкус, не даже турска. До банята имаше една площ с лековита кал. В нея болни от ревматизъм лежаха заровени и така покрити с кал, че не можеха да се видят. Ще познаете, че някъде има зарит човек само по разтворения над главата му чадър, който го предпазва от слънцето. Зад банята започваше стръмнина, покрита с ниска, но сенчеста горичка. Единствена солидна постройка по него време беше вилата на капитан Паница — нещастна жертва на княз Фердинанд. Тази вила отсетне стана притежание на бившия министър на финансите, сега покойник, М. Тенев. Вилата доминираше на височината на банята и беше построена в швейцарски стил, заобиколена с дълбок парк.
Днес Банкя има нова баня с парк, множество вили и даже кооперации.
Панчарево. Изглежда, че това селище е много старо. На една от височините над банята има развалини от стари римски казарми. Това място селяните наричат Градището. Отсреща са развалините на крепостта Урвич. По всичко може да се заключи, че тези две крепости са защищавали дефилето, което води към Самоков. Много развалини от стари римски стени, басейни за бани и откриването на един женски череп с корона ни уверяват, че тук е имало голямо римско военно селище. Самата баня е построена върху основите на римската баня, а водата е каптирана в горичката зад банята.
И все пак селото преди петдесет години беше изоставено и мизерствуваше. Самоковският път минаваше по отсрещния бряг на Искъра, а от Горубляне до банята имаше един междуселски примитивен път. За да се отиде от банята до селото, трябваше да се пресече една малка горичка, през която минаваше криволичеща козя пътека. Самото село беше разположено на височината около днешната му черквичка, значи отстоеше на около два километра и повече от банята. Трудно беше за летовниците да идват от такова далечно разстояние, за да се къпят. Самите селяни бяха много бедни и обикновената им храна беше „джагалицата“ — чорба, сварена от кисели диви сливи, които те наричат джагали.
Но ето че се започна строежът на юзината за столичното електрическо осветление в Батил — недалеч от Панчарево и селяните намериха по-добри условия за живот било чрез работа, било чрез продажба на своите продукти.