П. Цончев. Преживелици на Габрово от края на XVIII век до Освобождението (материали и спомени). — Българска историческа библиотека. Г. II, т. 4. София, 1929, стр. 125—127.
Μ. Арнаудов. Неофит Хилендарски Возвели. 1785—1848. Живот — Дело — Епоха. София, 1930, стр. 89—227 и др.
Μ. Арнаудов. Из миналото на Котел. Заселване, бележити личности, стопански живот, фолклор. — Годишник на Софийския университет, I. Историко-филологически факултет, XXVII, 1930—1931. София, 1931, стр. 5—27, 53—63.
Д. Цухлев. История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Оряховско, Вратчанско, Фердинандско, Берковско и Крайна). София, 1932, стр. 118—124, 245 и др.
Ю. Трифонов. История на града Плевен до Освободителната война. София, 1933, стр. 33—130 и др.
З. Цонев. Къпиновският монастир и неговите старини. — Газ. «Мир», № 10538, 31 август 1935.
Д. Дочев. Карнобат в миналото. София, 1935.
B. Маринов. Герлово. Областно географско проучване. София, 1936, стр. 56—58 отд. оттиска.
А. Андреев. Из стария Ямбол. Исторически скици. Ямбол, 1937.
А. Йосифов-Бохачек. Град Никопол през вековете. Кратка илюстрирана история. Никопол, София, 1937.
Г. Попхристов. Свищов в миналото (86—1877). Свищов, 1937, стр. 1—48.
Д. Йоцов. Културно-политическата история на Братца. T. I. София, 1937, стр. 32— 110, 132—162, 275—326 и др.; т. II. София, 1943, стр. 168—170.
X. Гандев. Ранно възраждане. 1700—1860. Студия. София, 1939.
X. Гандев. Фактори на българското възраждане. 1600—1830. София, 1943.
И. Снегаров. Кратка история на съвременните православни църкви (Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска и др.). T. I. Университетска библиотека, № 277. София, 1944, IV, гл. 6. Цариградската патриаршия под турска власт и др., стр. 482—546.
И. Гошев. Към историята на Черепишкия монастир. — Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. XXII, 1944—1945. София, 1945, стр. 13—24. И. Снегаров. Кратка история на съвременните православни църкви (Българска, Руска и Сръбска). T. II. Университетска библиотека, № 299. София, 1946. T. VIII. Българска църква, стр. 1—91.
И. Загорски. Манастирите във Велико-Търновската епархия. Историко-стопански бележки. София, 1947, стр. 87—93.
A. Ф. Миллер. Мустафа паша Байрактар. Оттоманская империя в начале XIX века.
Μ.—Л., 1947.
Ж. Натан. Болгарское возрождение. Μ., 1949, стр. 20—100.
П. Миятев. Потомки крымских Гиреев и их господство в некоторых частях Болгарци в XVII—XIX вв. — Ученые записки Института славяноведения АН СССР, 1958, T. XVI, стр. 288—303.
Б. Цветкова. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. София, 1958.
C. Михайлов. Екскурзии из българските старини. София, 1959.
B. Мутафчиева. Феодалните размирици в Северна Тракия през края на XVIII и началото на XIX в.—Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762—1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска. БАН, София, 1962, стр. 167—210.
A. Н. Робинсон. Историография славянского Возрождения и Паисий Хилендарский.
Вопросы литературно-исторической типологии. Μ., 1963.
Π. Т. Цончев. Страници из историята на Котел от края на XVIII и първата половина на XIX в. — Сборник «Георги Стойков Раковски. Възгледи, дейност, живот». T. I. БАН, София, 1964, стр. 275—303.
Б. Недков. Османотурска дипломатика и палеография, I. София, 1966.
C. Дамянов. Ломският край през Възраждането. Икономически живот и политически борби. София, 1967, стр. 15—56.
Д. Филипова. Силистра — град на 18 века. Библиография. Силистра, 1969.
Инокентий (Максимов, архим.). Врачанска епархия (исторически очерк). — Духовна култура, г. L, кн. 9—10, София, 1970, стр. 17—25.
Н. Тодоров. Балканският град в XV—XIX век. Социално-икономическо и демографическо развитие. София, 1972.
Н. Коледаров и Н. Мичев. Промените в имената и статута на селищата в България 1878—1972. София, 1973.
B. Мутафчиева. Кырджалийское время. Опыт периодизации кырджалийства. — Etudes balkaniques. 1, Sofia, 1973, стр. 100—120.
X. Христов. Българските общипи през Възраждането. София, 1973.