— Трябва да го накараме да излезе на открито — казва ми Гейл. — Тогава някой от нас може да го убие.
— Той изобщо появява ли се още пред публика? — казва Пийта.
— Едва ли — казва Кресида. — Поне по време на всички негови речи, които съм гледала напоследък, той беше в резиденцията. Предполагам, че още преди бунтовниците да стигнат дотук, е станал по-предпазлив, след като Финик разгласи в ефир престъпленията му.
Точно така. Сега тези в Капитола, които мразят Сноу, не са само лица като Тайгрис, а цяла мрежа от хора, които знаят какво е причинил на приятелите и близките им. За да го примамим да излезе, ще е нужно нещо, което граничи почти с чудо. Нещо като…
— Обзалагам се, че би излязъл заради мен — казвам аз. — Ако бъда заловена. Ще иска да разгласи това колкото може по-широко. Ще иска да ме екзекутират пред резиденцията му. — Оставям мисълта да попие в съзнанието им. — После Гейл ще може да го застреля от публиката.
— Не. — Пийта поклаща глава. — Не знаем какво точно ще направи. Сноу може да реши да те задържи и да те изтезава, за да измъкне информация от теб. Или да нареди да те екзекутират публично, без да присъства. Или да те убие в резиденцията и после да изложи тялото ти на показ отвън.
— Гейл? — казвам.
— Струва ми се твърде крайно решение, за да го вземем веднага — казва той. — Може би ако всичко друго се провали. Да продължим да мислим.
В последвалата тишина чуваме леките стъпки на Тайгрис отгоре над нас. Сигурно е време за затваряне. Тя заключва вратите, може би слага резетата на капаците. Няколко минути по-късно капакът се плъзва и се отваря.
— Качете се горе — казва дрезгав глас. — Приготвих ви нещо за ядене. — Проговаря за пръв път, откакто пристигнахме. Не знам дали е естествено или плод на дългогодишни упражнения, но в начина й на говорене има нещо, което напомня котешко мъркане.
Качваме се горе и Кресида пита:
— Свърза ли се с Плутарх, Тайгрис?
— Няма начин. — Тайгрис свива рамене. — Той ще се сети, че сте на сигурно място. Не се тревожете.
Да се тревожим? Изпитвам огромно облекчение при новината, че няма да получа — и да се наложи да ги пренебрегна — преки заповеди от Окръг 13. Или да измисля някакво убедително оправдание за решенията, които взех през последните два дни.
Върху тезгяха в магазина са подредени няколко парчета стар хляб, парче плесенясало сирене и половин бурканче горчица. Това ми напомня, че напоследък не всички в Капитола са с пълни стомаси. Чувствам се длъжна да кажа на Тайгрис за нашите хранителни запаси, но тя пренебрегва възраженията ми с махване на ръка.
— Аз не ям почти нищо — казва тя. — А дори и тогава само сурово месо. — Това ми се струва прекалено вживяване в ролята й, но не го оспорвам. Изстъргвам плесента от сиренето и поделям храната между нас.
Храним се и гледаме последните новини от Капитола. Правителството е стеснило броя на оцелелите бунтовници до нас петимата. Предлагат се огромни парични награди за информация, която може да доведе до залавянето ни. Повтарят колко сме опасни. Показват как си разменяме изстрели с миротворците, но не и мутовете, които откъсват със зъби главите им. Засвидетелстват почитта си към трагично загиналата жена, която лежи където я оставихме, с моята стрела, все още забита в сърцето й. Някой я е гримирал отново заради камерите.
Бунтовниците оставят излъчваната от Капитола емисия да тече без прекъсване.
— Бунтовниците дадоха ли изявление днес? — питам Тайгрис. Тя поклаща глава. — Съмнявам се, че Коин знае какво да прави с мен сега, след като съм още жива.
Тайгрис се смее дрезгаво.
— Никой не знае какво да прави с теб, момиче. — После ме кара да взема един кожен чорапогащник, макар че не мога да й го платя. Това е от онези подаръци, които трябва да приемеш. А и във всеки случай в мазето е студено.
След вечеря се връщаме долу и продължаваме да си блъскаме главите да измислим някакъв план. Не ни хрумва нищо добро, но определено сме съгласни, че вече не можем да излезем като група от петима души и че трябва да се опитаме да проникнем в резиденцията на президента, преди аз да поема ролята на стръв. Съгласявам се по втората точка, за да избегна по-нататъшни спорове. Ако все пак реша да се предам, няма да ми е нужно нито разрешение, нито помощ.
Сменяме превръзките, отново приковаваме Пийта с белезниците към подпората на стълбите и лягаме да спим. След няколко часа се събуждам и дочувам тих разговор. Пийта и Гейл. Не мога да се сдържа да не подслушвам.