Тайгрис предлага да бъде наш шпионин за днес, защото е единствената от нас, за чиято глава не е обявена награда. След като ни скрива на сигурно място долу, тя излиза в Капитола да събере всякаква информация, която може да ни бъде от помощ.
Долу в мазето почвам да се разхождам напред-назад и подлудявам останалите. Нещо ми подсказва, че е грешка да не се възползваме от потока бежанци. Какво по-добро прикритие може да имаме? От друга страна, всеки евакуиран човек, който обикаля по улиците, означава още един чифт очи, оглеждащи се за петимата незаловени бунтовници. Но какво печелим, като оставаме тук? Само изчерпваме малкия си запас от храна и чакаме… какво? Бунтовниците да превземат Капитола? Може да минат седмици, преди това да стане, а не съм напълно сигурна какво ще направя, ако успеят. Няма да изтичам да ги посрещна. Коин ще нареди да ме завлекат обратно в Тринайсети, преди да успея да кажа три пъти „танатоска“. Не изминах целия този път и не изгубих всички тези хора, за да се предам на тази жена. Да убия Сноу. Освен това, ще има ужасно много неща, свързани с последните няколко дни, които няма да ми е лесно да обясня. Няколко от които, ако излязат наяве, вероятно в същата минута ще анулират споразумението ми за имунитета на победителите. И да оставим мен — имам чувството, че някои от останалите ще имат нужда от него. Например Пийта. Който, както и да извъртате нещата, може да бъде видян на запис как запраща Мичъл в „клопката“ с мрежата. Представям си какво ще направи военният трибунал на Коин с това.
Някъде в късния следобед започваме да се притесняваме от дългото отсъствие на Тайгрис. Разговорът се насочва към възможностите да е открита и арестувана, да ни е издала доброволно или просто да е пострадала във вълната от бежанци. Но към шест часа я чуваме да се връща. Отгоре се чуват шумове, после тя отваря капака и въздухът се изпълва с прекрасната миризма на пържено месо. Тайгрис ни е приготвила някакъв миш-маш от кълцана шунка и картофи. Това е първата топла храна, която ядем от дни насам, и докато я чакам да ми напълни чинията, има опасност направо да ми потекат лигите.
Дъвча и се мъча да слушам внимателно Тайгрис, която ни разказва как се е сдобила с храната, но главното, което схващам, е, че в момента бельото от животински кожи е ценна стока. Особено за онези, които са излезли от домовете си тънко облечени. Много хора са още навън на улицата и търсят подслон за през нощта. Онези, които живеят в прекрасните апартаменти във вътрешността на града, не са разтворили вратите си да приютят останалите без дом. Тъкмо обратното — повечето са спуснали резетата, смъкнали са щорите и се преструват, че са излезли. Сега Кръглият площад е претъпкан с бежанци, а миротворците обикалят от врата на врата, като влизат със сила в жилищата, ако се налага, за да настанят „квартиранти“.
Гледаме по телевизията как някакъв Главен миротворец сбито излага определените правила за това, колко души на квадратен метър ще трябва да приюти всеки жител. Напомня на гражданите на Капитола, че тази нощ температурите ще паднат доста под нулата и ги предупреждава, че техният президент очаква от тях да приемат бездомните не само с готовност, а и с ентусиазъм в този кризисен момент. После показват няколко доста нагласено изглеждащи кадъра със загрижени граждани, които посрещат признателни бежанци в домовете си. Главният миротворец казва, че лично президентът е наредил част от резиденцията му да бъде подготвена да приеме цивилни граждани утре. Добавя, че собствениците на магазини трябва също да са готови да осигурят жилищна площ при нужда.
— Тайгрис, това сигурно се отнася и за теб — казва Пийта. Осъзнавам, че е прав. Че дори този магазин, помещаващ се в тясно коридорче, може да бъде реквизиран, ако броят на бегълците се увеличи. Тогава ще бъдем наистина хванати като в капан в мазето, в постоянна опасност да бъдем открити. Колко дни имаме? Един? Може би два?