Когато екранът потъмнява за втори път, искам да науча нещо повече:
— В цял Панем ли е показано? Видели ли са го в Капитола?
— Не и в Капитола — казва Плутарх. — Не можахме да пробием системата им, макар че Бийти работи по въпроса. Но във всички окръзи. Успяхме да го излъчим дори във Втори, който може да се окаже по-ценен от Капитола на този етап от играта.
— Клодиъс Темпълсмит с нас ли е? — питам.
Това искрено разсмива Плутарх.
— Само гласът му. Но той е на наше разположение. Дори не се наложи да го редактираме специално. Той каза същата тази реплика по време на първите ти Игри. — Плутарх плясва с длан по масата. — Какво ще кажете да изръкопляскаме отново за Кресида, нейния удивителен екип и, разбира се, за нашата талантлива звезда?
Аз също ръкопляскам, докато осъзнавам, че съм талантливата звезда, показвана от камерата, и може би е невъзпитано да си ръкопляскам сама, но никой не обръща внимание. Забелязвам обаче напрегнатото изражение на Фулвия и си мисля колко ли й е трудно — да гледа как идеята на Хеймич успява в ръцете на Кресида, докато нейният студиен подход се оказа пълен провал.
Изглежда Коин е достигнала прага на търпимостта си към самоизтъкването.
— Да, заслужени аплодисменти. Резултатът е по-добър, отколкото се надявахме. Но трябва да възразя срещу поемането на толкова голям риск. Знам, че нападението беше непредвидено. Но при тези обстоятелства трябва да обсъдим решението дали да изпратим Катнис в истински бойни действия.
Решението? Да ме изпратят в бой? В такъв случай тя не знае, че показах явно незачитане към дадените заповеди, свалих слушалката от ухото си и избягах от телохранителите си? Какво друго са скрили от нея?
— Рискът беше голям — казва Плутарх, като сбърчва чело. — Но всички сме единодушни, че няма да постигнем нищо полезно, ако я заключваме в бункер всеки път щом гръмне пушка.
— И ти съгласна ли си? — пита президентът.
Налага се Гейл да ме ритне под масата, преди да осъзная, че тя говори на мен.
— О! Да, това напълно ме устройва. Беше хубаво усещане. Да правя нещо, за разнообразие.
— Е, нека само сме малко по-внимателни, когато я излагаме на опасност. Особено сега, когато Капитолът знае на какво е способна — казва Коин. Около масата се разнася одобрителен шум.
Никой не ни е издал. Не и Плутарх, чийто авторитет пренебрегнахме. Нито Богс със счупения си нос. Нито „насекомите“, които вкарахме в огнева зона. Нито Хеймич — не, чакай малко. Хеймич ми отправя смъртоносна усмивка и казва със сладък тон:
— Не, не бихме искали да изгубим нашата малка Сойка-присмехулка, когато тя най-после започна да пее.
Отбелязвам си да не оставам насаме в една стая с него, защото той явно замисля да ми отмъсти заради глупавата слушалка.
— Е, какво друго сте планирали? — пита президентът.
Плутарх кимва на Кресида, която преглежда бележника си.
— Имаме няколко невероятни кадъра на Катнис в болницата в Окръг Осем. Добре е да направим още един клип около темата: „Защото вие знаете кои са те и какво правят“. Ще се съсредоточим върху общуването на Катнис с пациентите, особено децата, бомбардирането на болницата и развалините. Месала го монтира в момента. Мислим също и за кадър със Сойката-присмехулка. Някои от най-добрите кадри на Катнис с вмъкнати между тях сцени от бунтовнически нападения и военни кадри. Наричаме този клип „Огънят се разпростира“. Освен това Фулвия ни даде една наистина блестяща идея.
Фулвия изпада в учудване, киселото изражение моментално изчезва от лицето й, но после се съвзема.
— Е, не знам колко е блестяща, но си мислех, че можем да направим серия от пропове, озаглавена „Ние помним“. Във всеки клип ще представяме по един от загиналите трибути. Малката Ру от Окръг Единайсет или старата Магс от Четвърти. Идеята е да насочим към всеки окръг много личен и съкровен кадър.
— Трибют в чест на вашите трибути, така да се каже — казва Плутарх.
— Това е гениално, Фулвия — казвам искрено аз. — Това е идеален начин да напомним на хората защо се борят.
— Мисля, че ще стане — казва тя. — Бихме могли да използваме Финик за озвучаване на клиповете. Ако има интерес към тях.
— Откровено казано, колкото повече пропове от серията „Ние помним“, толкова по-добре — казва Коин. — Можете ли да започнете да ги правите днес?
— Разбира се — казва Фулвия, очевидно умилостивена от реакцията спрямо идеята й.
С жеста си Кресида успява да заглади всичко по отношение на творческия процес. Похвали Фулвия за всъщност наистина добрата й идея и разчисти пътя, за да продължи да гради образа на Сойката-присмехулка. Интересното е, че Плутарх не изпитва нужда да му се признае някаква част от заслугата. Иска единствено Нападението в ефирно време да бъде успешно. Спомням си, че Плутарх е главен гейм-мейкър, а не член на екипа. Той не е пионка в игрите. Следователно, заслугата му не се определя от един отделен елемент, а от цялостния успех на продукцията. Ако спечелим войната, това е моментът, когато Плутарх ще приеме заслужените аплодисменти. И ще очаква наградата си.