Президентът подканва всички да се залавят за работа и Гейл ме откарва с количката обратно в болницата. Смеем се малко за начина, по който прикриха постъпката ни. Според Гейл не са искали да се изложат, ако признаят, че не са успели да ни контролират. Аз съм по-великодушна — казвам, че вероятно не са искали да изгубят шанса да ни изпратят пак на външни снимки, след като веднъж вече получиха доста прилични кадри. И двете неща вероятно са верни. Гейл трябва да слезе да се срещне с Бийти в Отдела за специални оръжия, затова аз задрямвам.
Струва ми се, че съм затворила очи само за няколко минути, но когато ги отварям, трепвам при вида на Хеймич, седнал на две крачки от леглото ми. В очакване. Вероятно от няколко часа, ако часовникът е верен. Чудя се дали да не повикам свидетел, но ще трябва да се изправя пред него рано или късно.
Хеймич се навежда напред и залюлява пред носа ми някакъв предмет, висящ на тънка бяла жица. Трудно е да фокусирам погледа си, но съм напълно сигурна какво е. Той го пуска върху чаршафите.
— Това е слушалката ти. Ще ти дам още точно един шанс да я носиш. Ако пак я извадиш от ухото си, ще ти сложа това. — Той ми показва някакво метално приспособление, което мигновено кръщавам „белезници за глава“. — Това е алтернативно аудио устройство — слага се на главата и се заключва под брадичката. А единственият ключ ще бъде в мен. Ако по някаква причина се окажеш достатъчно умна, за да го изключиш… — Хеймич пуска „белезниците за глава“ върху леглото и измъква миниатюрен сребрист чип, — ще разреша да имплантират по хирургичен път този предавател в ухото ти, за да мога да ти говоря по двайсет и четири часа в денонощието.
Гласът на Хеймич в главата ми през цялото време. Ужасяващо.
— Няма да свалям слушалката — промърморвам.
— Моля? — казва той.
— Няма да свалям слушалката! — казвам достатъчно високо да събудя половината болница.
— Сигурна ли си? Защото аз ще съм еднакво доволен от всеки от трите варианти — казва ми той.
— Сигурна съм — казвам. Стискам слушалката в юмрук и със свободната си ръка запращам „белезниците за глава“ обратно в лицето му, но той ловко ги хваща. Сигурно е очаквал да ги хвърля. — Още нещо?
Хеймич се надига да си върви.
— Докато чаках… ти изядох обяда.
Оглеждам празната купа от яхния и подноса на масичката до леглото ми.
— Ще те обадя — промърморвам във възглавницата си.
— Направи го, скъпа. — Той си излиза, напълно сигурен, че не съм от доносниците.
Искам да заспя отново, но съм неспокойна. В съзнанието ми нахлуват картините от вчерашния ден. Бомбардировката, избухващите в пламъци ховъркрафти, лицата на ранените, които вече не съществуват. Представям си как приемат смъртта и от двете страни. Мигът преди избухването на бомбата на земята, усещането как експлозията откъсва крилото от ховъркрафта ми и зашеметяващата спирала надолу към неизбежния край, покривът на склада, рухващ върху мен, докато съм прикована безпомощно към леглото си. Неща, които видях лично и на записа. Неща, които предизвиках с едно дръпване на тетивата на лъка си. Неща, които никога няма да съм в състояние да залича от паметта си.
На вечеря Финик донася подноса си до леглото ми, за да можем да гледаме заедно най-новия пропо клип по телевизията. Настанили са го на стария ми етаж, но той има толкова много пропадания в паметта, че в общи линии все още живее в болницата. Бунтовниците излъчват в ефир пропо клип под надслов „Защото вие знаете кои са те и какво правят“, монтиран от Месала. Вмъкнати са кратки студийни кадри, в които Гейл, Богс и Кресида описват инцидента. Трудно е да гледам как ме посрещат в болницата в Осми, тъй като знам какво ще последва. Когато бомбите се посипват като дъжд върху покрива, заравям лице във възглавницата, като вдигам отново очи при един кратък клип с мен накрая, след като всички жертви са мъртви.
Поне Финик не ръкопляска или не си придава вид на невероятно щастлив, когато предаването свършва. Само казва:
— Хората трябва да знаят, че това се е случило. И сега знаят.
— Да го изключим, Финик, преди да го пуснат отново — настоявам аз. Финик посяга към дистанционното, но аз го спирам: „Чакай!“ Капитолът излъчва специално предаване и нещо в него ми изглежда познато. Да, това е Цезар Фликърман. И мога да се досетя кой ще бъде гостът му.