Физическото преобразяване на Пийта ме шокира. Здравото момче с ясен поглед, което видях преди няколко дни, е отслабнало поне с шест-седем килограма и ръцете му треперят. Все пак са го гримирали и облекли добре. Но зад грима, който не може да скрие торбичките под очите му, и хубавите дрехи, които не могат да скрият болката, която изпитва, когато се движи, се крие един силно увреден човек.
Връщам се назад, за да разбера какво се е случило. Видях го съвсем скоро! Преди четири — не, преди пет — сигурно беше преди пет дни. Как се е влошил толкова бързо? Какво може да са му причинили за толкова кратко време? После се сещам. Припомням си колкото мога от първото му интервю с Цезар, търсейки нещо, което ще ми подскаже кога е проведено. Няма нищо. Може да са го записали ден-два след като взривих арената, а после да са направили всичко с него.
— О, Пийта… — прошепвам аз.
Цезар и Пийта си разменят няколко незначителни реплики, а след това Цезар го пита дали знае за слуховете, че записвам пропо клипове за окръзите.
— Очевидно я използват — казва Пийта. — За да насъскат бунтовниците. Съмнявам се дори дали тя всъщност знае какво става във войната. Какво е заложено на карта.
— Има ли нещо, което би искал да й кажеш? — пита Цезар.
— Има — казва Пийта. Поглежда право в камерата, право в очите ми. — Не ставай глупачка, Катнис. Помисли за себе си. Превърнаха те в оръжие, което може да доведе до унищожаването на човечеството. Ако имаш някакво истинско влияние, използвай го, за да спреш това. Използвай го, за да спреш войната, преди да е твърде късно. Задай си въпроса наистина ли имаш доверие на хората, с които работиш? Знаеш ли наистина какво става? И ако не знаеш… открий.
Черен екран. Гербът на Панем. Край на предаването.
Финик натиска копчето на дистанционното. След малко при мен ще дойдат хора и ще се опитат да смекчат пораженията, които са ми нанесли видът и думите на Пийта. Ще трябва да ги успокоя. Но истината е, че нямам доверие нито на бунтовниците, нито на Плутарх, нито на Коин. Не съм уверена, че ми казват истината. Няма да успея да го прикрия. Приближават се стъпки.
Финик ме хваща здраво за ръцете.
— Не сме го гледали.
— Какво!
— Не сме гледали Пийта. Само клипа за Осми. После сме изключили телевизора, защото гледките са те разстроили. Разбра ли? — пита той и аз кимвам. — Довърши си вечерята.
Съвземам се достатъчно и когато Плутарх и Фулвия влизат, устата ми е пълна с хляб и зеле. Финик говори колко добре е излязъл Гейл на записа. Поздравяваме ги за хубавия клип. Даваме ясно да се разбере колко въздействащ е бил и как веднага след него сме изключили телевизора. Те изглеждат облекчени. Вярват ни.
Никой не споменава Пийта.
9
Правя няколко опита да заспя и всеки път се будя от неописуеми кошмари. Отказвам се, лежа неподвижно и се преструвам на заспала, когато някой мине да ме нагледа. На сутринта ме изписват от болницата и ми нареждат да не се напрягам много. Кресида ме моли да запиша няколко реплики за нов пропо клип за Сойката-присмехулка. На обяд чакам някой да спомене появата на Пийта, но никой не казва нищо. Все трябва да го е видял и някой друг освен ние двамата с Финик.
Имам тренировка, но по разписание Гейл трябва да работи заедно с Бийти по някакви оръжия или нещо подобно, затова вземам разрешение да заведа Финик с мен в гората. Известно време скитаме безцелно, а после изоставяме радиостанциите под един храст. Отдалечаваме се на безопасно разстояние, сядаме и обсъждаме интервюто на Пийта.
— Не съм чул и дума за това. Никой ли не ти е казал нищо? — пита Финик. Поклащам глава. Той прави пауза, а след това пита: — Нито дори Гейл? — Вкопчила съм се в късче надежда, че Гейл наистина не знае нищо за посланието на Пийта. Но имам лошото предчувствие, че знае. — Може би търси подходящ момент да ти го каже насаме.
— Може би — отговарям аз.
Прекарваме толкова дълго време в мълчание, че в обсега на лъка ми влиза елен самец. Повалям го със стрела. Финик го завлича обратно до оградата.
За вечеря в яхнията има кълцано еленово месо. Вечерята свършва и Гейл ме изпраща до Отделение Е. Питам го какво става, но той не споменава нито дума за Пийта. Веднага щом майка ми и сестра ми заспиват, измъквам перлата от чекмеджето и прекарвам втора безсънна нощ, като я стискам в ръка и мислено си повтарям думите на Пийта: „Запитай се: наистина ли имаш доверие на хората, с които работиш? Наистина ли знаеш какво става? И ако не знаеш… открий“. Да открия. Какво? От кого? И как е възможно Пийта да знае нещо друго освен онова, което му казва Капитолът? Това е само пропо на Капитола. Още шум. Но ако Плутарх смята, че това е просто тактиката на Капитола, защо не ми каже? Защо никой не ми е казал, защо никой не е казал на Финик?