Зад всички тези въпроси се крие истинската причина за тревогата ми: Пийта. Какво са му направили? И какво му правят сега? Явно Сноу не е повярвал на историята, че двамата с Пийта не сме знаели нищо за бунта. А подозренията му са се усилили, след като се явих в ролята на Сойката-присмехулка. Пийта може само да прави догадки за тактиката на бунтовниците или да си измисля неща, които да казва на мъчителите си. Щом установят, че лъже, ще бъде жестоко наказан. Колко ли изоставен от мен се чувства! В първото си интервю той се опита да ме защити в еднаква степен от Капитола и от бунтовниците, а аз не само не успях да го предпазя, но му навлякох още ужаси.
На сутринта пъхам ръка в стената и се взирам замаяно в разписанието за деня. Веднага след закуска трябва да се явя на снимки. В трапезарията закусвам с гореща зърнена каша, прясно мляко и варено цвекло и забелязвам комуникационна гривна на китката на Гейл.
— Кога ти я върнаха, войник Хотърн? — питам.
— Вчера. Сметнаха, че ако ще бъда на полето заедно с теб, това може да бъде резервно средство за комуникация — казва Гейл.
Никой досега не ми е предложил комуникационна гривна. Чудя се дали ако си поискам, ще ми дадат?
— Е, предполагам, че един от нас трябва да е общителен — казвам с остра нотка в гласа.
— Какво значи това? — пита той.
— Нищо. Просто повтарям това, което каза — отговарям му. — И съм напълно съгласна, че общителният трябва да си ти. Единствено се надявам, че ще общуваш и с мен.
Погледите ни се срещат и осъзнавам колко съм му сърдита. Защото изобщо не вярвам, че не е видял пропото с Пийта. И се чувствам напълно предадена, задето не ми е казал за него. Познаваме се прекалено добре, за да не долови настроението ми и да не се сети каква е причината.
— Катнис… — започва той. Признанието за вина вече се усеща в тона му.
Грабвам подноса си, прекосявам помещението, за да го върна, и стоварвам чиниите върху поставката. Той ме настига в коридора.
— Защо не каза нещо? — пита той, като ме хваща за ръката.
— Аз ли да кажа нещо? — Рязко издърпвам ръката си. — Защо ти не каза нещо, Гейл? А аз, между другото, казах — когато снощи те попитах какво става!
— Съжалявам. Не се сърди. Не знаех какво да направя. Исках да ти кажа, но всички се страхуваха, че като видиш пропото с Пийта, ще се разстроиш — казва той.
— Имали са право. Наистина се разстроих. Но съвсем не толкова много, колкото от това, че ти ме излъга заради Коин. — В този момент комуникационната му гривна започва да писука. — Тя е. Хайде тичай при нея. Имаш да й докладваш.
За миг върху лицето му проличава истинска обида. После я заменя студен гняв. Той се обръща и си тръгва. Може би бях прекалено лоша и не му дадох достатъчно време да обясни. Може би всички просто се опитват да ме предпазят, като ме лъжат. Не ме е грижа. Омръзна ми хората да ме лъжат за мое добро. Защото обикновено е главно за тяхно добро. Излъжете Катнис за бунта, за да не направи нещо откачено. Пратете я на арената, без да й казвате нищо, за да можем да я измъкнем. Не й казвайте за пропо клипа с Пийта, защото това може да я разстрои, а и без друго е трудно да я накараме да играе ролята си добре.
Чувствам се отвратително. Съсипана съм. И твърде уморена за цял ден снимки. Но вече съм в Центъра за преобразяване, затова влизам. Научавам, че днес ще се връщаме в Окръг 12. Кресида иска да направи импровизирани интервюта с Гейл и мен, които да хвърлят светлина върху разрушения ни град.
— Ако и двамата сте съгласни — казва Кресида, като се вглежда внимателно в лицето ми.
— Готова съм — казвам аз. Стоя необщителна и скована като манекен, докато подготвителният екип ме облича, прави прическата ми и полага грим върху лицето ми. Малко грим, за да не личи, но достатъчно за да смекчи кръговете от безсъние под очите ми.
Богс ме придружава долу до Хангара, но след като се поздравяваме, не говорим повече. Признателна съм, че ми е спестен поредният разговор за неподчинението ми в Окръг 8, особено защото маската му изглежда толкова неудобна.
В последния момент се сещам да изпратя съобщение на майка ми, че напускам Тринайсети, и наблягам, че няма да е опасно. Качваме се на ховъркрафт за краткото пътуване до Окръг 12 и ми казват да седна до масата, където Плутарх, Гейл и Кресида разглеждат задълбочено някаква карта. Плутарх прелива от задоволство, когато ми показва как изглеждат преди и след обработката първите два пропа. Бунтовниците, които едва удържаха положението в няколко окръга, са се съвзели. Превзели са 3 и 11 окръг — последният е много важен, защото предоставя основните хранителни запаси на Панем — и са успели да нахлуят в още няколко окръга.