— Има съвещание в Командването. Зарежи настоящото си разписание.
— Дадено — казвам аз.
— Спазвала ли си го изобщо днес? — пита той раздразнено.
— Кой знае? Аз съм психически дезориентирана. — Вдигам китката си, за да покажа медицинската гривна и осъзнавам, че я няма. — Виждаш ли? Дори не помня, че са ми взели гривната. За какво им трябвам в Командването? Пропуснала ли съм нещо?
— Кресида искаше да ти покаже проповете от Дванайсети. Но предполагам, че ще ги видиш, когато ги излъчат — казва той.
— Ето за това ми трябва разписание. За да знам кога излъчват проповете — казвам аз. Той ме стрелва с поглед, но не коментира повече.
В Командването е претъпкано с народ, но са ми запазили място между Финик и Плутарх. Екраните вече са вдигнати и на тях се виждат обичайните кадри от Капитола.
— Какво става? Няма ли да видим проповете от Окръг 12? — питам.
— О, не — казва Плутарх. — Искам да кажа, възможно е. Не знам точно кои кадри смята Бийти да използва.
— Бийти смята, че е намерил начин да проникне в мрежата в национален мащаб — казва Финик. — Така че нашите пропове ще се излъчат и в Капитола. Сега работи по това долу в Отдела за специална отбрана. Довечера ще се излъчва програма на живо. Сноу ще направи изявление, или нещо подобно. Май започва.
Появява се гербът на Капитола и на фон звучи химнът. После се взирам право в змийските очи на президента Сноу, който поздравява нацията. Изглежда, сякаш се е барикадирал зад подиума си, но бялата роза на ревера му се вижда съвсем ясно. Камерата се изтегля назад и в кадъра се появява Пийта на фона на картата на Панем. Седи на висок стол, опрял е крака на метално стъпало. Ходилото на изкуствения му крак потропва в странен неравен ритъм. Мънистени капчици пот са избили през слоя пудра върху горната устна и челото му. Но най-много ме плаши изражението в очите му — гневно и нефокусирано.
— По-зле е — прошепвам аз. Финик стиска ръката ми за опора и се опитвам да се държа.
Пийта започва да говори с отчаян тон за необходимостта от примирие. Подчертава щетите, нанесени на ключовата инфраструктура в различните окръзи, и докато говори, части от картата се осветяват, показвайки картини от войната. Скъсана язовирна стена в 7. Дерайлирал товарен влак, от който се изливат токсични отпадъци. Склад за зърно, рухнал след пожар. Всички тях той приписва на бунтовнически действия.
Бам! Без предупреждение, съвсем неочаквано, аз се появявам по телевизията, застанала сред руините на пекарната.
Плутарх скача на крака:
— Той успя! Бийти влезе в мрежата!
В стаята настъпва възбудено оживление, когато на екрана пак се появява Пийта с разстроено изражение. Видял ме е на монитора. Опитва се да продължи речта си, като описва бомбардирането на водопречиствателна станция, когато го заменя клип, показващ Финик, който говори за Ру. А после цялото предаване се превръща в телевизионна битка, докато техническите майстори в Капитола се опитват да отблъснат атаката на Бийти. Но те са неподготвени, а Бийти, очевидно предвидил, че няма да удържи контрола, разполага с арсенал от клипове с продължителност от пет до десет секунди, с които да работи. Гледаме как официалното предаване се разпада, прекъсвано с подбрани кадри от проповете.
Плутарх изпада във възторг, почти всички насърчават Бийти с викове и само Финик не помръдва и не казва нищо. Срещам погледа на Хеймич от другия край на стаята и виждам отразен в него собствения си ужас. Осъзнаването, че с всяко ликуване, Пийта се отдалечава все повече от нас.
Гербът на Капитола се появява отново с монотонен сигнал от студиото. Това продължава двайсетина секунди, а после Сноу и Пийта се появяват отново. Студиото е в смут. Чуваме трескави размени на реплики от кабинката им. Сноу упорито продължава речта си, като казва, че явно сега бунтовниците се опитват да провалят разпространяването на информация, която намират за уличаваща, но както истината, така и справедливостта ще възтържествуват. Излъчването на пълната програма ще се поднови, когато сигурността бъде възстановена. Обръща се към Пийта с въпроса дали, предвид тазвечерната демонстрация, на раздяла има да предаде някакви мисли на Катнис Евърдийн.
При споменаването на името ми лицето на Пийта се изкривява:
— Катнис… как смяташ, че ще свърши това? Какво ще остане? Никой не е в безопасност. Нито в Капитола. Нито в окръзите. А вие… в Тринайсети… — Той си поема рязко дъх, сякаш се бори за въздух; погледът му изглежда безумен. — До сутринта ще сте мъртви!
Извън обсега на камерата Сноу нарежда: „Сложете край на това!“ Бийти предизвиква пълен хаос, като пуска бързи откъси от кадри без звук, на които се виждам аз, застанала пред болницата, на интервали от по три секунди. Но между образите успяваме да видим онова, което се случва наистина в студиото на Капитола. Как Пийта се мъчи да каже още нещо. Съборената камера, която записва настлания с бели плочки под. Стъпки от ботуши. Ударът, последван веднага от болезнения вик на Пийта.