— Президентът Сноу някога… ме продаваше… тоест, продаваше тялото ми — започва Финик с равен, безпристрастен тон. — Не бях единственият. Ако някой победител е смятан за привлекателен, президентът му дава награда или позволява на хората да купуват услугите му за безбожни суми. Откажеш ли, убива някой, когото обичаш. Затова го правиш.
Това обяснява нещата. Върволицата от любовници на Финик в Капитола. Никога не са били истински любовници. Просто хора като предишния ни Главен миротворец, Крей, който плащаше на отчаяни момичета, за да ги използва и захвърля, просто защото можеше. Иска ми се да прекъсна записа и да поискам от Финик прошка за всички лоши неща, които съм си мислила за него. Но имаме работа за вършене и усещам, че ролята на Финик ще бъде далеч по-въздействаща от моята.
— Не бях единственият, но бях най-популярният — казва той. — И може би най-беззащитният, защото хората, които обичах, бяха толкова беззащитни. За да успокоят съвестта си, моите покровители ми правеха подаръци под формата на пари или бижута, но аз открих много по-ценна форма на заплащане.
Тайни, минава ми през ума. Финик ми каза, че неговите любовници са му плащали с тайни, но преди си мислех, че той е искал така.
— Тайни — казва той, повтаряйки като ехо мислите ми. — И именно тук, президент Сноу, ще трябва да останете на линия и да слушате внимателно, защото толкова много от тях се отнасят за вас. Но да започнем с някои от другите.
Финик започва да тъче толкова богато на детайли платно от истории, че е невъзможно да се усъмниш в истинността му. Разкази за странни сексуални апетити, предателства на сърцето, бездънна алчност и кървави игри за демонстрация на власт. Тайни, прошепнати в пиянски унес върху влажни калъфки на възглавници в мъртвилото на нощта. Финик е бил стока, която се е купувала и продавала. Роб на окръга. Красив, безспорно, но в действителност безобиден. На кого ще каже? И кой би му повярвал, ако го стори? Но някои тайни са твърде съблазнителни, за да останат несподелени. Не познавам хората, чиито имена назовава Финик — изглежда всички са изтъкнати граждани на Капитола — но от разговорите на подготвителния екип, които съм слушала, знам какво внимание може да привлече и най-дребното прегрешение. Щом една несполучлива прическа се превръща в повод за безкрайни клюки, какво могат да породят обвиненията в кръвосмешение, коварство, изнудване и палежи? Още докато вълните от шок и контраобвинения бушуват над Капитола, хората там ще чакат, както чакам аз сега, да научат за президента.
— А сега да преминем към нашия добър президент Кориолан Сноу — казва Финик. — Толкова млад, когато се издига на власт. Толкова умен, за да я задържи. Как — сигурно се питате вие — го е направил? Една дума. Това е всичко, което всъщност трябва да знаете. Отрова. — Финик започва от началото на политическата кариера на Сноу, за която не знам нищо, и продължава към настоящето, като изрежда един след друг случаите на мистериозна смърт на съперници на Сноу или, още по-лошо, негови съюзници, които са представлявали потенциална заплаха. Хора, паднали внезапно мъртви по време на банкет, или бавно, необяснимо превръщащи се в сенки само за броени месеци. Смърт, приписвана на отравяне с развалена риба, неуловимо действащи вируси или незабелязано отслабване на аортата. Сноу, лично отпиващ от отровната чаша, за да отклони подозрението. Но противоотровите не винаги действат. Говори се, че именно затова носи розите, които издават толкова силен аромат. Казват, че го прави, за да прикрие мириса на кръв от възпалените рани в устата си, които никога няма да зараснат. Говори се, говори се, говори се… Сноу има списък и никой не знае кой ще е следващият.
Отрова. Съвършеното оръжие за една змия.
Тъй като мнението ми за Капитола и неговия благороден президент и без друго вече е толкова ниско, не мога да кажа, че твърденията на Финик ме шокират. Те изглежда имат далеч по-голям ефект върху избягалите бунтовници от Капитола като моя екип и Фулвия — дори Плутарх от време на време показва изненада, може би чудейки се как някое конкретно късче информация го е подминало. Когато Финик свършва, просто оставят камерите да се въртят, докато накрая се налага именно той да каже: „Край“.
Екипът отива да редактира материала, а Плутарх отвежда Финик да си побъбрят, вероятно за да разбере дали той знае още истории. Оставят ме с Хеймич сред руините, докато се питам дали и аз щях да споделя съдбата на Финик. Защо не? Сноу можеше да вземе наистина добра цена за огненото момиче.
— И с теб ли стана същото? — питам Хеймич.
— Не. Майка ми и по-малкият ми брат. Моето момиче. Всички бяха мъртви две седмици след като бях увенчан като победител. Заради номера, който направих със силовото поле — отговаря той. — Сноу нямаше кого да използва срещу мен.