14
Втори е голям окръг и се състои от много села, пръснати из планините. Първоначално всяко е било свързано с определена мина или каменна кариера, но сега в повечето живеят или се обучават миротворци. Тъй като бунтовниците имат на своя страна военновъздушните сили на Окръг 13, те не представляват особено предизвикателство, като се изключи едно нещо — в средата на окръга се издига буквално непристъпна планина, където е разположена най-важната част от военната сила на Капитола.
Откакто повторих думите на Плутарх за „костеливия орех“ пред уморените и обезсърчени бунтовнически водачи тук, планината си спечели името Ореха. Орехът бил създаден веднага след Тъмните дни, когато Капитолът изгубил Тринайсети и отчаяно се нуждаел от нова подземна цитадела. Някои от военните им ресурси били разположени в покрайнините на самия Капитол — ядрени ракети, самолети, войски, — но една голяма част от силите им сега били под вражески контрол. Разбира се, било невъзможно да се надяват да създадат точно копие на Окръг 13: за подобна работа щели да са нужни векове. Намерили благоприятна възможност в старите мини на близкия Окръг 2. От въздуха Орехът изглежда като съвсем обикновена планина с няколко входа по склоновете, но в него има огромни пещери, образувани от изсичането на каменни блокове, които били извадени на повърхността и транспортирани по тесните, стръмни пътища, за да се използват за строителството на сгради. Имало дори система от влакове, за да се улесни пътуването на миньорите от Ореха до самия център на главния град в Окръг 2. Влакът стигаше чак до площада, който заедно с Пийта посетихме по време на Турнето на победата — припомних си как стояхме на широките мраморни стъпала пред Сградата на справедливостта и се мъчехме да не гледаме към скърбящите семейства на Катон и Клоув, събрани под нас.
Това не бил най-идеалният терен, тъй като често имало кални свлачища, наводнения и лавини, но предимствата натежали пред неприятностите. Докато копаели дълбоко в планината, миньорите оставили големи стълбове и стени от камък, които да поддържат инфраструктурата. Капитолът ги подсилил и се заел да превърне планината в своя нова военна база. Построили компютърни банки и заседателни зали, казарми и арсенали. Разширили входовете, за да могат ховъркрафтите да излизат от хангара и инсталирали площадки за изстрелване на ракети. Но външно планината си останала същата. Непристъпни, скалисти склонове, с гори и диви животни. Естествена крепост, която да ги защитава от враговете им.
По стандартите на другите окръзи Капитолът направо глезеше тукашните жители. Само като погледнете бунтовниците от Окръг 2, ще разберете, че са получавали прилични грижи и храна в детството си. Едни станали работници в кариерите и мините, други били обучени за работа в Ореха или постъпили на служба при миротворците. Още от малки се обучавали в бойни изкуства. Игрите на глада били несравним шанс за сдобиване с богатство и слава. Разбира се, жителите на Окръг 2 се поддавали по-лесно на пропагандата на Капитола, отколкото останалите от нас, и възприели неговия начин на живот, но все пак в крайна сметка си оставали роби. И ако този факт убягвал на гражданите, които ставали миротворци или работели в Ореха, той не оставал незабелязан от каменоделците, които образували гръбнака на съпротивата тук.
Положението е същото както при пристигането ми преди две седмици. По-отдалечените села са във вражески ръце, в града цари разделение, а Орехът е по-недостъпен от всякога. Малобройните входове към него са солидно укрепени, сърцевината му — безопасно обгърната от планините. Макар че всички други окръзи вече са изтръгнали контрола от ръцете на Капитола, Втори все още не може да се освободи от неговата хватка.
Всеки ден правя каквото мога, за да помогна. Посещавам ранените. Записвам кратки пропове със снимачния си екип. Не ме допускат в истински бойни действия, но ме канят на съвещанията относно състоянието на войната — което е много повече от онова, което правеха в Тринайсети. Тук е много по-добре. По-свободна съм, на ръката ми няма разписания, имам повече време. Живея над земята в бунтовническите села или пещерите наоколо. С оглед на безопасността ме местят често. През деня ми е разрешено да ловувам, стига да взема със себе си охрана и да не се отдалечавам много. В разредения, студен планински въздух усещам как част от физическите ми сили се връщат, а умът ми се прояснява. Но с проясняването осъзнавам още по-болезнено какво са причинили на Пийта.
Сноу ми го отне, промени го до неузнаваемост и ми го върна като подарък. Богс, който дойде в Окръг 2 заедно с мен, ми каза, че въпреки добрия план спасяването на Пийта се е оказало подозрително лесно. Според него, ако от Тринайсети не си бяха направили труда, Пийта пак щеше да ми бъде върнат. Спуснат в някой активно воюващ окръг или може би в самия Тринайсети. Завързан с панделки и адресиран до мен. Програмиран да ме убие.