Когато Лайм приключва с изложението си, започват въпросите от „мозъците“. Минават часове, времето за обяд идва и отминава, а те все още се опитват да измислят реалистичен план за превземане на Ореха. Но макар Бийти да смята, че може би ще успее да проникне в определени компютърни системи и обсъждат как да използват малкото вътрешни шпиони, никой не предлага действително оригинални идеи. Следобедът се влачи бавно и мъчително и разговорът все се връща към стратегия, която е опитвана многократно — щурмуването на входовете. Виждам как Лайм започва да се изпълва с раздразнение, защото вече са се провалили толкова много варианти на този план, загинали са толкова много от войниците й. Накрая тя избухва:
— По-добре следващият, който предложи да превземем входовете, да разполага с някакъв гениален начин да го направим, защото той ще бъде начело на тази мисия!
Гейл, който е прекалено неспокоен, за да седи на масата повече от няколко часа, ту крачи из стаята, ту сяда при мен на перваза. Още отначало той сякаш прие твърдението на Лайм, че входовете не могат да бъдат превзети, и изцяло се оттегли от разговора. През последния час седи мълчаливо, съсредоточено сбърчил чело, загледан в Ореха през стъклото на прозореца. В мълчанието, последвало ултиматума на Лайм, той се обажда:
— Наистина ли е толкова необходимо да превземем Ореха? Или ще е достатъчно да го извадим от строя?
— Това ще бъде стъпка в правилната посока — казва Бийти. — Какво имаш предвид?
— Разглеждайте го като бърлога на диви кучета — продължава Гейл. — Няма да си пробиете път вътре с борба. Значи имате два варианта за избор. Да хванете кучетата в капан вътре или да ги прогоните навън.
— Опитахме да бомбардираме входовете — казва Лайм. — Разположени са прекалено навътре в камъка, за да бъдат нанесени никакви истински щети.
— Не мислех за това — казва Гейл. — Мислех си да използваме планината. — Бийти се изправя, отива при Гейл на прозореца и се взира през очилата, които не са му по мярка. — Виждаш ли? Тези пътища, които се спускат отстрани?
— Лавинни пътеки — казва Бийти полугласно. — Ще бъде трудна работа. Трябва да планираме последователността на експлозиите много внимателно и задвижим ли веднъж плана, не можем да се надяваме да имаме контрол върху него.
— Не е нужно да го контролираме, ако се откажем от идеята, че трябва да завземем Ореха — казва Гейл. — Само да го затворим.
— Значи предлагаш да предизвикаме лавини и да блокираме входовете? — пита Лайм.
— Именно — казва Гейл. — Да хванем неприятеля в капан вътре, без да има достъп до провизии. Да направим така, че да им е невъзможно да изпратят ховъркрафтите си.
Докато всички обмислят плана, Богс прелиства купчина скици на Ореха и се мръщи.
— Рискувате да убиете всички вътре. Погледнете вентилационната система. Тя е примитивна. Не може да се сравнява с тази в Тринайсети. Въздухът постъпва само от отдушниците на склоновете. Ако ги блокирате, всички вътре ще се задушат.
— Биха могли да се измъкнат през железопътния тунел към площада — казва Бийти.
— Не и ако го взривим — казва Гейл рязко. Намерението му, пълното му намерение, става ясно. Гейл няма интерес да запази живота на онези, които са в Ореха. Няма намерение да хване плячката, за да я използва по-нататък.
Това е един от смъртоносните му капани.
15
Хората в стаята бавно осъзнават смисъла на предложението на Гейл. Върху лицата им се изписват различни реакции. Израженията варират от удоволствие до тревога, от печал до задоволство.
— Повечето работници са граждани на Окръг 2 — казва Бийти с неутрален тон.
— Какво от това? — отговаря Гейл. — Никога няма да можем отново да им се доверим.