— О, градът може и да успее да се справи криво-ляво за известно време — казва Плутарх. — Със сигурност има складирани припаси за извънредни ситуации. Но важната разлика между Тринайсети и Капитола са очакванията на населението. Тринайсети беше свикнал на лишения, докато Капитолът знаеше само едно: Panem et Circenses.
— Какво е това? — Разпознавам думата „Панем“, разбира се, но останалото звучи безсмислено.
— Това е поговорка от преди хиляди години, написана на език, наречен латински, за място, наречено Рим — обяснява той. — Panem et Circenses в превод означава „Хляб и зрелища“. Авторът казва, че в замяна на пълни стомаси и забавления неговият народ се е отказал от политическите си отговорности и следователно — от своята власт.
Сещам се за Капитола. За разточителното изобилие от храна. И върховното забавление. Игрите на глада.
— Значи това е предназначението на окръзите. Да осигуряват хляб и зрелища.
— Да. И докато има хляб и зрелища, Капитолът може да контролира своята малка империя. В момента той не може да осигури нито едното, нито другото, не и по стандарта, с който са свикнали хората — казва Плутарх. — Имаме храната, а аз се готвя да уредя един развлекателен пропо клип, който със сигурност ще се хареса. В края на краищата, всички обичат сватбите.
Замръзвам на място, отвратена от мисълта за това, което предлага. По някакъв начин да инсценира някаква перверзна сватба между Пийта и мен. Нямам сили да застана пред онова еднопосочно стъкло, откакто съм се върнала, и искам единствено Хеймич да ме осведомява за състоянието на Пийта. Той говори много малко за това. Изпробват се различни техники. Едва ли ще намерят начин да го излекуват истински. А сега искат да се омъжа за него заради някакво пропо?
Плутарх бърза да ме успокои:
— О, не, Катнис. Не твоята сватба. На Финик и Ани. Трябва само да дойдеш и да се преструваш, че си щастлива заради тях.
— Това е едно от малкото неща, за които няма да се наложи да се преструвам, Плутарх — казвам му аз.
Следващите няколко дни преминават в трескава дейност, докато се планира събитието. Тук ясно проличават различията между Капитола и Окръг 13. Когато Коин казва „сватба“, тя има предвид двама души да поставят подписите си върху лист хартия и да им бъде отпуснато ново жилищно отделение. Плутарх има предвид стотици хора, облечени в скъпи и хубави дрехи, и тридневни празненства. Забавно е да ги гледам как спорят за подробностите. Плутарх трябва да се бори за всеки гост, за всяка музикална нота. След като Коин налага вето върху вечерята, забавленията и алкохола, Плутарх изкрещява: „Какъв е смисълът от един пропо клип, ако никой не се забавлява?“
Трудна работа е да наложиш ограничен бюджет на един гейм-мейкър. Но дори едно тихо и спокойно празненство предизвиква вълнение в Тринайсети, където, изглежда, нямат никакви празници. На съобщението, че се търсят деца, които да изпеят сватбената песен на Окръг 4, се отзовават почти всички деца. Няма недостиг на доброволци, които да помогнат за изработването на украсите. В трапезарията хората обсъждат развълнувано събитието.
Може би причината е и в нещо повече от празненствата. Може би е заради това, че всички копнеем да се случи нещо хубаво и искаме да бъдем част от него. Това би обяснило защо — когато Плутарх изпада в истерия по въпроса какво ще облече булката — аз доброволно се наемам да заведа Ани в къщата ми в Окръг 12, където Цина остави всевъзможни вечерни тоалети в голям гардероб на долния етаж. Всички сватбени рокли, които изработи за мен, бяха върнати в Капитола, но са останали някои, които носех по време на Турнето на победата. Изпитвам леки съмнения доколко е разумно да съм с Ани, тъй като единственото, което всъщност знам за нея, е, че Финик я обича, а всички я смятат за луда. По време на пътуването с ховъркрафта решавам, че е не толкова луда, колкото нестабилна. Смее се на неподходящи места в разговора или изведнъж престава да говори. Зелените й очи се фиксират върху някоя точка така напрегнато, че се мъчиш да разбереш какво вижда в празния въздух. Понякога без никаква причина притиска ушите си с ръце, сякаш за да заглуши мъчителен звук. Добре, може да е особена, но щом Финик я обича, това ми стига.
Получавам позволение подготвителният ми екип да ме придружи, което ме освобождава от необходимостта да вземам каквито и да е свързани с модата решения. Когато отварям гардероба, всички замлъкваме, защото присъствието на Цина се усеща невероятно силно в плъзгането на тъканите. После Октавия се отпуска на колене, потрива крайчето на една пола по бузата си и избухва в сълзи.