Сядам на леглото си и се мъча да натъпча в главата си информация от учебниците по военна тактика, като в същото време си мисля за нощите, прекарани с Пийта във влака. След двайсетина минути влиза Джоана и се хвърля напряко върху долния край на леглото ми.
— Изпусна най-хубавата част. Дели се ядоса и се нахвърли върху Пийта заради държанието му към теб. Говореше му с много пискливо гласче. Все едно, че някой бодеше мишка с вилица. Цялата столова беше направо омаяна.
— Какво направи Пийта? — питам аз.
— Започна да спори със себе си, сякаш беше двама души едновременно. Наложи се пазачите да го отведат. Хубавото е, че май никой не забеляза как му доядох яхнията. — Джоана потрива с ръка издутия си корем. Поглеждам слоя от мръсотия под ноктите й. Чудя се дали хората от Окръг 7 се къпят някога.
Прекарваме два часа, като се изпитваме взаимно за военни термини. Отивам за малко при майка ми и Прим. Връщам се, взимам душ, гледам в тъмното и накрая питам:
— Джоана, наистина ли го чуваше как пищи?
— Това беше част от изтезанието — казва тя. — Като сойките-бъбрици на арената. Само че беше истинско. И не спираше след един час. Тик-так.
— Тик-так — прошепвам в отговор.
Рози. Мутове в образа на вълци. Трибути. Делфини от глазура. Приятели. Сойки-присмехулки. Стилисти. Аз.
Всичко пищи в сънищата ми тази нощ.
18
Хвърлям се с всички сили в обучението. Храня се, живея и дишам с тренировките, ученията, упражненията с оръжие, лекциите по тактика. Преместват няколко от нас в допълнителен курс и това ми дава надежда, че може би ще ме включат в истинската война. Войниците го наричат просто „Квартала“, но на татуировката на ръката ми пише С. У. Б. — съкратено от Симулиране на улични боеве. Дълбоко във вътрешността на Тринайсети са построили градски квартал от Капитола. Инструкторът ни разделя на взводове по осем души и ни възлага задачи — да заемем позиция, да унищожим мишена, да претърсим жилище, — които се мъчим да изпълним, сякаш наистина си пробиваме път с оръжие в Капитола. „Кварталът“ е построен така, че всичко, което може да се обърка в мисията ти, се случва. При една погрешна стъпка се задейства сухопътна мина, на някой покрив се появява снайперист, пушката ти засича, разплакано дете те подмамва в засада, командирът на взвода ти — който е безтелесен глас в слушалките — бива улучен от шрапнел и трябва да прецениш какво да правиш без заповеди. От една страна знаеш, че всичко е само постановка и няма да те убият. Ако задействаш сухопътна мина, чуваш експлозията и трябва да се престориш, че падаш мъртъв. Но от друга страна, всичко в Квартала изглежда съвсем истинско — вражеските войници, облечени в униформи на миротворци, объркването, предизвикано от димна бомба. Дори ни атакуват с газ. С Джоана сме единствените, които си слагат противогазите навреме. Останалите от отряда ни са зашеметени в продължение на десет минути. А уж безвредният газ, от който вдишах няколко пъти, ми причинява отвратително главоболие до края на деня.
Кресида и екипът й ни снимат на стрелбището. Знам, че снимат също Гейл и Финик. Това е част от нова поредица пропове, за да покажат как бунтовниците се готвят за нахлуването в Капитола. Общо взето, нещата вървят много добре.
После Пийта започва да се появява на утринните ни тренировки. Белезниците са свалени, но все още постоянно го придружават двама пазачи. Следобед го виждам да се упражнява с група начинаещи. Не знам какво си въобразяват. Щом едно спречкване с Дели може да го доведе дотам, че да почне да спори със себе си, изобщо не би трябвало да се учи да сглобява пушка.
Когато поставям въпроса пред Плутарх, той ме уверява, че всичко е за пред камерите. Имат кадри, на които Ани се омъжва, а Джоана уцелва мишени, но цял Панем се чуди какво става с Пийта. Трябва да видят, че се бие на страната на бунтовниците, а не на Сноу. И може би ако могат да заснемат само един-два кадъра с нас двамата, не непременно как се целуваме, а просто колко сме щастливи, че пак сме заедно…
Веднага слагам край на този разговор. Това няма да стане.
В редките мигове на принудително бездействие нетърпеливо наблюдавам приготовленията за инвазията. Гледам как подготвят оборудването и провизиите, как съставят дивизиите. Лесно се познава кой заминава на бойното поле, защото го подстригват много късо — отличителният знак на човек, който влиза в битка. Много се говори за началната офанзива, чиято цел е да се превземат железопътните тунели, водещи към Капитола.
Само няколко дни преди момента, определен за потеглянето на първите войски, Йорк неочаквано ни съобщава, че ни е препоръчала за изпита и двете с Джоана трябва да се явим незабавно. Изпитът е в четири части: полигон с препятствия, където се оценява физическата подготовка, писмен изпит по тактика, изпит за уменията да си служим с оръжие и симулирана битка в Квартала. През първите три части от изпита нямам време дори да се притесня и се справям добре, но в Квартала има закъснение — някакъв технически проблем, който се опитват да отстранят. Обменяме си информация. Дотук всичко изглежда добре. Влизаш сам. Няма начин да предвидиш в каква ситуация ще попаднеш. Едно момче съобщава полугласно, че идеята в тази част е да се подложат на изпитание индивидуалните слабости на всеки.