Моите слабости? Ето нещо, за което не искам дори да помисля. Но си намирам едно тихо местенце и се опитвам да преценя какви са те. Списъкът е толкова дълъг, че изпадам в депресия. Липса на физическа сила. Почти пълна липса на тренинг. А по някакъв начин изключителният ми статут на Сойка-присмехулка не ми се струва предимство в ситуация, в която трябва да действаме като екип. Могат да ме хванат натясно по много параграфи.
Извикват Джоана, когато пред мен остават трима души и аз й кимвам окуражително. Бих искала да съм първа в списъка, защото сега започвам много да се замислям. Когато идва моят ред, вече не знам каква трябва да е стратегията ми. За щастие, щом влизам в Квартала, си спомням доста от наученото по време на тренировките. Поставена съм в ситуация на засада. Почти мигновено се появяват миротворци и трябва да се добера до сборния пункт, за да се срещна с разпръсналия се взвод. Бавно напредвам по улицата, като отстранявам миротворци по пътя си. Двама на покрива от лявата ми страна, трети — във входа пред мен. Изисква доста усилия, но не е толкова трудно, колкото очаквах. Измъчва ме чувството, че ако е много лесно, сигурно нещо ми убягва. Намирам се на две сгради от целта си, когато положението започва да става напечено. Половин дузина миротворци връхлитат иззад ъгъла. Превъзхождат ме по огнева мощ, но забелязвам нещо. В канавката се търкаля варел с бензин. Това е. Моят тест. Да се сетя, че взривяването на варела ще бъде единственият начин да изпълня мисията си. Точно когато се готвя да го направя, командирът на взвода ми, който до този момент е бил почти безполезен, тихо ми нарежда да залегна на земята. Всичките ми инстинкти ми крещят да не обръщам внимание на гласа, да дръпна спусъка, да вдигна миротворците във въздуха. И изведнъж осъзнавам кое ще сметнат военните за моята най-голяма слабост. Случаят в първите Игри, когато се втурнах за оранжевата раница, престрелката в Окръг 8, импулсивното ми хукване през площада във Втори. Не мога да се подчинявам на заповеди.
Просвам се на земята толкова силно и така бързо, че цяла седмица ще измъквам парченца чакъл от брадичката си. Някой друг взривява варела с бензин. Миротворците загиват. Стигам до сборния пункт. Когато излизам от другия край на Квартала, един войник ме поздравява, слага върху ръката ми печат с взводен номер 451 и ми казва да се явя в Командването. Почти замаяна от успеха, тичам през коридорите, завивам с буксуване зад ъглите, тичам бясно надолу по стълбите, защото асансьорът е прекалено бавен. Нахълтвам с гръм и трясък в стаята и чак тогава усещам, че в ситуацията има нещо странно: не би трябвало да съм в Командването — трябва да отида да ме подстрижат. Хората около масата не са новобранци, а от командния състав.
Богс се усмихва и поклаща глава.
— Я да видим.
Вече обзета от неувереност, протягам ръката си с печата върху нея.
— С мен си. Това е специална част от снайперисти. Върви при взвода си. — Кимва към група хора, подредени покрай стената. Гейл. Финик. Още петима, които не познавам. Моят взвод. Не само съм приета, а и ще работя под командването на Богс. С приятелите си. Докато отивам към тях, се заставям да пристъпвам спокойно, както подобава на войник, вместо да подскачам от радост.
Освен това, сигурно сме важни, защото сме в Командването и това няма нищо общо с ролята ми на Сойка-присмехулка. Плутарх стои пред широк плосък монитор. Обяснява с какво ще се сблъскаме в Капитола. Мисля си, че презентацията е ужасна — защото дори повдигайки се на пръсти не мога да видя какво има на монитора, — докато той натиска едно копче. Във въздуха се появява холограма на квартал в Капитола.
— Това, например, е районът около една от казармите на миротворците. Не е маловажен, но не и най-съществената мишена, и все пак погледнете. — Плутарх въвежда някакъв код на клавиатурата и започват да проблясват светлини. Те са в най-различни цветове и примигват с различна честота. — Всяка светлина е „клопка“ — някакво препятствие, което може да е всякакво, от бомба до глутница мутове. Не се заблуждавайте: каквото и да съдържа, целта му е да ви вкара в капан или да ви убие. Някои си стоят тук още от Тъмните дни, други са разработени през годините. Честно казано, създал съм лично доста от тях. Тази програма, която един от нашите хора отмъкна, когато избягахме от Капитола, съдържа най-новата информация, с която разполагаме. Не знаят, че я имаме. Но дори при това положение има вероятност през последните няколко месеца да са активирани нови клопки. Именно пред това ще се изправите.