След три дни, вече има риск една голяма част от Взвод 451 да дезертира от отегчение. Кресида и нейният екип ни заснемат как стреляме. Казват ни, че сме част от екипа за дезинформация. Ако бунтовниците обстрелват само посочените от Плутарх клопки, на Капитола ще му трябват около две минути, за да разбере, че разполагаме с холограмата. Затова през голяма част от времето унищожаваме незначителни мишени, за да заблудим хората в Капитола. Главно допълваме купчините стъкло във всички цветове на дъгата, които експлозиите са свалили от фасадите на сградите в бонбонени цветове. Подозирам, че редуват тези кадри с разрушаването на важни мишени в Капитола. От време на време имат нужда от услугите на истински снайперист. Вдигат се осем ръце, но Гейл, Финик и аз никога не сме сред избраните.
— Сам си си виновен, че си толкова фотогеничен — казвам на Гейл. Ако погледите можеха да убиват…
Не мисля, че са съвсем сигурни какво да правят с нас тримата, особено с мен. Нося със себе си костюма на Сойка-присмехулка, но ме снимат само в униформа. Понякога стрелям с пушка, друг път ме карат да използвам лък и стрели. Изглежда не искат да се лишат напълно от Сойката-присмехулка, но искат да ме принизят до обикновен пехотинец. Тъй като не ме интересува, е по-скоро забавно, отколкото разстройващо да си представям споровете, които се водят в Окръг 13.
Макар външно да изразявам недоволство заради това, че не ни е отредено никакво истинско участие, аз съм заета със собствени задачи. Всеки от нас има хартиена карта на Капитола. Градът има формата на почти идеален квадрат. Картата е разделена с линии на по-малки квадрати, означени отгоре с букви и отстрани с цифри, така че оформят решетка. Разглеждам я внимателно, като отбелязвам пресечките и страничните улици, но това са второстепенни материали. Командирите тук работят с холограмата на Плутарх. Всеки има ръчно устройство, наречено за кратко „холо“, което предава изображения като онези, които видях в Командването. Могат да увеличат изображението на всеки участък от решетката и да видят какви „клопки“ ги очакват. Холото е самостоятелно устройство, нещо като разкрасена карта, тъй като не може нито да изпраща, нито да приема сигнали. Но е далеч по-добро от моята хартиена карта.
Холото се задейства от гласа на съответния командир, който се представя по име. Щом започне да работи, то реагира на гласовете на останалите във взвода, така че ако, да кажем, Богс загине или бъде сериозно ранен, някой друг да поеме командването. Ако някой във взвода повтори думата „танатоска“ три пъти последователно, холото ще експлодира, като взривява всичко в радиус от около пет метра. Целта е да не попадне във вражески ръце. От само себе си се разбира, че всички бихме го направили без колебание.
Следователно трябва да открадна активираното холо на Богс и да изчезна, преди той да усети. Мисля, че ще е по-лесно да му открадна зъбите.
На четвъртата сутрин войник Лийг 2 попада на погрешно отбелязана „клопка“. При сблъсъка оттам не изхвръква рояк комари мутанти, за които бунтовниците са подготвени, а се изстрелват облак метални стрелички. Едната попада в мозъка й. Тя умира преди медиците да успеят да стигнат до нея. Плутарх обещава, че бързо ще й намери заместник.
На следващата вечер пристига най-новият член на взвода ни. Без белезници. Без охрана. Излиза бавно от гарата с пушка, полюшваща се на ремъка през рамото му. Следва шок, смущение, съпротива, но на ръката на Пийта с прясно мастило е отпечатано „451“. Богс му взема оръжието и отива да се обади на някого.
— Това няма да промени нищо — казва Пийта на нас, останалите. — Изпрати ме лично президент Коин. Според нея проповете имат нужда от повече напрежение.
Може и така да е. Но щом Коин е изпратила Пийта тук, значи е решила и друго. Че съм й по-полезна мъртва, отколкото жива.
Част III
Убиец
19
Никога не съм виждала Богс ядосан. Нито когато пренебрегнах заповедите му, нито когато повърнах върху него, нито дори когато Гейл му счупи носа. Но сега се връща от телефонния си разговор с президент Коин и е ядосан. Първата му работа е да инструктира заместничката си, войник Джаксън, да постави двама души за денонощна охрана на Пийта. После ме извежда на разходка — вървим между палатките в ширналия се пред нас лагер, докато взводът остава далеч зад нас.
— Все едно, той ще се опита да ме убие — казвам. — Особено тук. Където има толкова много лоши спомени, които да го предизвикат.