Няколко минути преди четири Пийта пак се обръща към мен.
— Любимият ти цвят… зеленият ли е?
— Точно така. — После се сещам да добавя нещо: — А твоят е оранжевият.
— Оранжевият? — Не изглежда убеден.
— Не ярко оранжево. А по-меко. Като залеза — уточнявам. — Поне това ми каза веднъж.
— О-о… — Той затваря за кратко очи — може би се опитва да извика в съзнанието си спомена за този залез — после кимва. — Благодаря ти.
Но от мен се изливат още думи:
— Ти си художник. Ти си пекар. Обичаш да спиш на отворен прозорец. Никога не си слагаш захар в чая. И винаги си връзваш връзките на обувките на двоен възел.
После се пъхам в палатката си, преди да направя нещо глупаво — например да се разплача.
На сутринта Гейл, Финик и аз отиваме да стреляме по прозорците на сградите заради снимачния екип. Когато се връщаме в лагера, Пийта е заедно с насядалите в кръг войници от Окръг 13, които са въоръжени, но разговарят открито с него. Джаксън е измислила игра, наречена „Вярно или не“, за да помогне на Пийта. Той споменава нещо, което според него се е случило, а те му казват дали е действително или въображаемо, и после обикновено следва кратко обяснение.
— Повечето хора от Дванайсети са загинали в пожара.
— Вярно. По-малко от деветстотин от вас се добраха живи до Тринайсети.
— Аз съм виновен за пожара.
— Не е вярно. Президентът Сноу разруши Окръг 12, както някога разруши и Тринайсети, за да отправи послание към бунтовниците.
Това ми се струва добра идея, докато не осъзнавам, че ще съм единствената, която може да потвърди или отрече по-голямата част от онова, което му тежи. Джаксън ни разпределя на смени. Прикрепва към нас тримата — Финик, Гейл и мен — по един войник от Окръг 13. Така Пийта винаги ще има достъп до някого, който го познава по-отблизо. Разговорът не тече гладко. Пийта дълго обмисля дори съвсем дребни сведения от рода на това, откъде хората са си купували сапун в родния ни окръг. Гейл запълва празнините в паметта му по отношение на много неща, свързани с Окръг 12; Финик е експертът по двете издания на Игрите, в които е участвал Пийта, защото е бил ментор в първото и трибут — във второто. Но тъй като най-голямото объркване на Пийта е свързано с мен — и не на всичко може да се даде просто обяснение — разговорите ни са мъчителни и тежки, макар че засягаме само най-повърхностни детайли. Цветът на роклята ми в Окръг 7. Предпочитанието ми към хлебчетата със сирене. Името на учителя ни по математика, когато бяхме малки. Възстановяването на спомените му за мен е мъчително. Навярно то е дори невъзможно след онова, което му е причинил Сноу. Но ми се струва правилно да му помогна да опита.
На следващия следобед ни съобщават, че имат нужда от целия взвод, за да направят един доста сложен пропо клип. Пийта е прав за едно: Коин и Плутарх са недоволни от качеството на кадрите, които получават от Звездния взвод. Много скучни. Много невдъхновени. Очевидният отговор е, че никога не ни позволяват да правим друго, освен да се преструваме, че стреляме. Но сега не е нужно да се оправдаваме, а да произведем полезен продукт. Затова днес за снимките на клипа са определили един специален квартал. В него дори има две активни „клопки“. При задействането на едната избухва стрелба. Другата хваща врага в мрежа, за да бъде разпитан или екзекутиран, според предпочитанията на онези, които са го заловили. Но все пак това е маловажен жилищен квартал и няма стратегическо значение.
Телевизионният екип възнамерява да създаде усещане за повишен риск, като пусне димни бомби и добави звукови ефекти, имитиращи стрелба. Всички обличаме тежки защитни костюми, дори телевизионният екип, сякаш се отправяме в сърцето на бойните действия. Позволяват на онези от нас, които имат специални оръжия, да ги вземат заедно с пушките. Богс връща пушката на Пийта, но не пропуска да му каже на висок глас, че е заредена само с халосни патрони.
Пийта просто свива рамене:
— И без друго не съм кой знае какъв стрелец. — През цялото време наблюдава съсредоточено Полукс — вече започваме леко да се тревожим, когато той най-после проумява загадката и развълнувано казва:
— Ти си авокс, нали? Досетих се от начина, по който преглъщаш. С мен в затвора имаше двама авокси. Дарий и Лавиния, но пазачите ги наричаха главно „червенокосите“. Прислужваха ни в Тренировъчния център, затова арестуваха и тях. Гледах как ги измъчват до смърт. Тя имаше късмет. Пуснаха прекалено силно напрежение и сърцето й спря веднага. Трябваха им няколко дни, за да довършат него. Биха го, рязаха части от тялото му. Непрекъснато му задаваха въпроси, но той не можеше да говори, само издаваше ужасни животински звуци. Нали разбирате, те не искаха информация. Искаха да гледам какво става.