— Холото.
Холото. Трескаво търся наоколо, ровя из парчетата лепнещи от кръв плочи и потръпвам, когато се натъквам на късчета топла плът. Намирам го забито в стълбищна шахта заедно с единия ботуш на Богс. Вдигам го, избърсвам го с голи ръце и го връщам на командира си.
Хоумс е сложил превръзка върху остатъка от лявото бедро на Богс, но тя вече е мокра. Мъчи се да стегне другия крак с турникет над оцелялото коляно. Останалите от взвода са се подредили в защитна формация около телевизионния екип и нас. Финик се опитва да свести Месала, когото експлозията е запратила в стената. Джаксън сипе нареждания в полевата радиостанция, напразно се мъчи да съобщи в лагера да изпратят медици, но знам, че е твърде късно. Още от малка, докато наблюдавах майка си как работи, знам, че щом локвата кръв достигне определена големина, вече няма връщане назад.
Коленича до Богс, готова да повторя ролята, която изиграх с Ру, и с момичето-морфлинг от Окръг 6, да му бъда опора, докато животът го напуска. Но и двете ръце на Богс са заети с холото. Той въвежда някаква команда, притиска пръст към екрана, така че устройството да разпознае отпечатъка, и когато то е готово, изрича поредица от букви и числа. Лъч зелена светлина избликва от холото и осветява лицето му. Той казва:
— Негоден за командване. Предавам устройството на войник Катнис Евърдийн от Взвод Четиристотин петдесет и едно — Едва успява да обърне холото към лицето ми: — Кажи си името.
— Катнис Евърдийн — казвам аз в зеления лъч и той ме приковава. Не мога да помръдна, нито дори да примигна, докато пред мен бързо потрепват образи. Сканира ли ме? Записва ли ме? Или ме заслепява? Зеленият лъч изчезва и разтърсвам глава, за да я проясня. — Какво направи?
— Подгответе се за отстъпление! — провиква се Джаксън.
Финик крещи нещо в отговор, като сочи с жестове към пресечката, откъдето влязохме. От улицата изригва гейзер от някакво мазно, черно вещество, разпростира се между сградите и образува стена от непрогледен мрак. Не е нито течност, нито газ, нито механично, нито естествено. Със сигурност е смъртоносно. Невъзможно е да се върнем по пътя, по който дойдохме.
Разнася се оглушителна стрелба, когато Гейл и Лийг 1 започват да си пробиват път с експлозии през камъните към далечния край на пресечката. Разбирам какво правят едва когато на десетина метра от мен избухва нова бомба и отваря дупка в улицата. Тогава осъзнавам, че се опитват да разчистят мините. Двамата с Хоумс хващаме Богс и го повличаме след Гейл. Започва агонията и той крещи от болка, а аз искам да спра, да намеря по-добър път, но тъмнината се издига над сградите, набъбва, връхлита върху нас като вълна.
Някой ме дръпва силно назад, изпускам ръката на Богс и падам върху камъните. Пийта гледа надолу към мен, объркан, луд, отново „отвлечен“ — вдигнал е пушката си и се прицелва да ми размаже черепа. Премятам се, чувам как прикладът се стоварва с трясък на улицата, зървам с крайчето на окото си падащите тела, когато Мичъл се хвърля върху Пийта и го притиска към земята. Но Пийта, винаги толкова силен, а сега — и подтикван от безумието, предизвикано от отровата на хрътосите, пъха крака под корема на Мичъл и го хвърля във въздуха.
Чува се рязко изщракване на капан, когато „клопката“ се задейства. Четири кабела, прикрепени към релси на сградите, разхвърлят камъните и отдолу излиза мрежата, която обгръща Мичъл. Първо не проумяваме защо се покрива с кръв толкова бързо, но после виждаме бодливата тел, която го обгръща. Разпознавам я незабавно. Тя увенчаваше оградата около Окръг 12. Викам му да не мърда и се задавям от миризмата на черния мрак — плътна, гъста като катран. Вълната се е издигнала до връхната си точка и е започнала да спада.
Гейл и Лийг 1 прострелват ключалката на входната врата на сградата на ъгъла, след това започват да обстрелват кабелите, на които е закрепена мрежата на Мичъл. Другите се мъчат да удържат Пийта. Хвърлям се обратно към Богс и двамата с Хоумс го завличаме в апартамента, през нечий обзаведен в розово и бяло кадифе хол, през коридор, в който висят семейни снимки, върху мраморния под на кухнята, където рухваме. Кастор и Полукс внасят Пийта, който се гърчи и се мъчи да се освободи. Джаксън успява някак да му сложи белезници, но от това той само започва да буйства още повече и те са принудени да го заключат в един килер.
В хола се чува затръшването на входната врата, крещят хора. После по коридора се разнасят тежки стъпки, докато черната вълна минава с рев покрай сградата. От кухнята чуваме как прозорците стенат и се чупят. Противният мирис на катран се просмуква във въздуха. Финик внася Месала. Лийг 1 и Кресида влизат след тях в стаята, като се препъват и кашлят.