— Готови сме.
— Богс? — пита Лийг 1.
— Не можем да го вземем. Той щеше да разбере — казва Финик. Смъква пушката от рамото на Богс и премята ремъка през своето. — Води, войник Евърдийн.
Не знам как да водя. Поглеждам към холото за напътствия. Все още е активирано, но със същия успех може да е изключено, защото не ми върши никаква работа. Няма време да натискам копчетата, за да разбера как да го задействам.
— Не знам как да си служа с това. Богс каза, че ще ми помогнеш — обръщам се към Джаксън. — Каза, че мога да разчитам на теб.
Джаксън се намръщва, издърпва холото от мен и въвежда някаква команда. Появява се образ.
— Ако излезем през кухненската врата, има малък вътрешен двор, после — задната стена на друга жилищна сграда на ъгъла. Виждаме общ изглед от четирите улици, които се събират при пресечната точка.
Взирам се в картата и се мъча да се ориентирам — във всички посоки примигват „клопки“. И това са само тези, за които Плутарх знае. Холото не показваше, че кварталът, от който току-що излязохме, е миниран, че там се намира черният гейзер или че мрежата е направена от бодлива тел. Освен това, сега знаят позицията ни и може да се наложи да се справяме с миротворци. Усещам, че всички са вперили поглед в мен и прехапвам устната си.
— Сложете си противогазите. Връщаме се по същия път.
Веднага се разнасят възражения. Повишавам тон, за да ги надвикам.
— Ако вълната е била толкова мощна, може да е задействала и погълнала други „клопки“ по пътя ни.
Хората спират, за да обмислят това. Полукс прави няколко бързи знака на брат си.
— Може да е извадила от строя и камерите — превежда Кастор. — Да е зацапала обективите.
Гейл вдига единия си ботуш на кухненския плот, оглежда черните пръски по предния му край и ги остъргва с кухненски нож.
— Не е разяждащо. Според мен е предназначено или да ни задуши, или да ни отрови.
— Може би най-добрият ни шанс — казва Лийг 1.
Всички слагат противогазите си. Финик намества противогаза върху безжизненото лице на Пийта. Кресида и Лийг 1 крепят помежду си замаяния Месала.
Чакам някой да поеме начело, когато си спомням, че сега това е моя задача. Натискам кухненската врата и не срещам съпротива. Дебел почти два сантиметра слой от черното лепкаво вещество покрива почти три четвърти от коридора. Докосвам го предпазливо с върха на ботуша си и установявам, че прилича на гел. Повдигам крака си — веществото се разтяга, отскача и се връща на мястото си. Правя три крачки в гела и поглеждам назад. Няма следи от стъпки. Това е първото хубаво нещо за днес. Гелът става малко по-плътен, докато прекосявам хола. Внимателно отварям външната врата, като очаквам цели литри от веществото да се излеят вътре като порой, но то запазва формата си.
Розово-оранжевият квартал изглежда така, сякаш са го потопили в черен лак и са го оставили да изсъхне. Паветата, сградите, дори покривите са покрити с черния гел. Над улицата като сълза виси огромна капка. От нея се подават две очертания. Цев на пушка и човешка ръка. Мичъл. Спирам и гледам нагоре, докато пристигне цялата група.
— Ако някой иска да се върне по каквато и да е причина, сега е моментът — казвам. — Няма да питам защо, няма да му се сърдя. — Никой не показва желание да се върне. Тръгвам навътре в Капитола, като знам, че нямаме много време. Тук пластът от гел е по-дълбок, от десет до петнайсет сантиметра, и при всяка стъпка издава засмукващ звук, но все още заличава следите ни.
Вълната трябва да е била огромна, задвижвана от чудовищна сила, тъй като се простира на няколко пресечки пред нас. Пристъпвам внимателно, но предположението ми, че е задействала други „клопки“, изглежда е било правилно. Една пресечка е осеяна със златистите тела на хрътоси. Сигурно са били пуснати на свобода, но гелът ги е убил. Малко по-нататък цяла жилищна сграда се е срутила и гелът е покрил развалините. Спринтирам на всяка пресечка, като вдигам ръка, правейки знак на останалите да изчакат, докато оглеждам дали няма опасност, но изглежда вълната е обезвредила „клопките“ далеч по-добре, отколкото би могъл който и да е взвод от бунтовници.
На петата пресечка виждам, че стигаме точката, където вълната е започнала да изчерпва силата си. Тук гелът е малко по-дълбок от два сантиметра и виждам показващи се върхове на бебешко сини покриви от другата страна на следващата пресечка. Започва да се стъмнява и отчаяно се нуждаем да намерим скривалище и да направим план. Избирам един апартамент на около две трети от пътя до следващата пресечка. Хоумс разбива ключалката с лост и нареждам на другите да влизат. Оставам на улицата още минута, докато и последните следи от стъпките ни изчезват и после затварям вратата зад себе си.