Фенерчетата на пушките ни осветяват голям хол с огледални стени — отвсякъде ни гледат собствените ни отражения. Гейл проверява прозорците, които изглеждат здрави и сваля противогаза си.
— Всичко е наред. Усеща се миризма, но не е силна.
Изглежда апартаментът е с точно същото разположение като първия, в който се скрихме. Гелът не пропуска светлина през прозорците откъм улицата, но през щорите в кухнята все пак се промъква малко светлина. Има коридор и две спални с бани. Витата стълба в хола води към втория етаж, който представлява едно помещение. Тук няма прозорци, но лампите са оставени да светят — вероятно от някой, който се е евакуирал набързо. Огромен телевизионен екран, празен, но излъчващ меко сияние, заема едната стена. Плюшени кресла и канапета са разпръснати из стаята. Именно тук се събираме, отпускаме се в меките кресла и се опитваме да си поемем дъх.
Джаксън държи пушката си насочена към Пийта, макар че той все още е с белезници и в безсъзнание, проснат върху тъмносиньото канапе, където го стовари Хоумс. Какво ще правя с него? С екипа? И, честно казано, с всички, освен Гейл и Финик. Защото предпочитам да открия Сноу с тях двамата, отколкото без тях. Но не мога да поведа десет души на измислена мисия из Капитола, дори да можех да си служа с холото. Трябваше ли, можех ли да ги изпратя обратно, когато имах този шанс? Или беше прекалено опасно? Както за тях, така и за мисията ми? Може би не трябваше да слушам Богс, може би халюцинираше преди да умре. Може би най-добре е да си призная, но тогава Джаксън ще поеме командването и в крайна сметка ще се върнем в лагера. Където ще трябва да отговарям пред Коин.
Въвлякох всички в безнадеждна каша и не съм в състояние да намеря решение. В този момент далечна поредица от експлозии леко разтърсва стаята.
— Не беше близо — уверява ни Джаксън. — Поне на четири-пет пресечки.
— Където оставихме Богс — казва Лийг 1.
Въпреки че никой не го е докосвал, телевизорът изведнъж оживява и издава пронизително пиукане, при което половината от нас скачат на крака.
— Не се плашете! — обажда се Кресида. — Извънреден репортаж. Като има такъв, всички телевизори в Капитола се включват автоматично.
На екрана се появяваме ние, точно след като бомбата извади Богс от строя. Глас зад кадър съобщава на зрителите какво гледат, докато ние се опитваме да се прегрупираме, стряскаме се от черния гел, който изригва от улицата, губим контрол над положението. Гледаме последвалия хаос, докато вълната зацапва камерите. Накрая виждаме Гейл — той е сам на улицата и се мъчи да простреля кабелите, които държат Мичъл във въздуха.
Репортерът назовава Гейл, Финик, Богс, Пийта, Кресида и мен поименно.
— Няма заснети от въздуха кадри. Богс сигурно беше прав за ховъркрафтите им — казва Кастор. На мен това ми убегна, но един професионален оператор забелязва подобни неща.
Репортажът продължава с кадри от вътрешния двор на сградата, където се скрихме. По протежение на покрива срещу предишното ни скривалище са се подредили миротворци. Обстрелват един ред апартаменти, предизвикват поредицата от експлозии, които чухме, и сградата рухва.
Сега превключват към репортаж на живо. На покрива заедно с миротворците стои репортерка. Зад нея жилищната сграда гори. Огнеборци се опитват да овладеят пожара с маркучи с вода. Обявяват ни за мъртви.
— Най-после малко късмет — казва Хоумс.
Вероятно е прав. Със сигурност е по-добре, отколкото Капитолът да ни преследва. Само че си представям как ще подейства това на хората в Окръг 13. Където майка ми и Прим, Хейзъл и децата, Ани, Хеймич и безброй жители на Тринайсети ще си помислят как току-що са ни видели да умираме.
— Баща ми. Току-що изгуби сестра ми, а сега… — казва Лийг 1.
Повтарят репортажа многократно. Наслаждават се на победата си, особено над мен. Спират го, за да пуснат филм, който показва издигането на Сойката-присмехулка до бунтовнически водач — мисля, че са подготвили тази част предварително, защото изглежда доста изгладена, — а после превключват на живо и двама репортери обсъждат моя жесток, но напълно заслужен край. Обещават, че по-късно Сноу ще направи официално изявление. Предаването свършва.
Бунтовниците не правят опит да прекъснат предаването със свои клипове и това ме кара да мисля, че смятат видяното за истина. Ако е така, наистина трябва да разчитаме само на себе си.
— Е, сега, когато сме мъртви, какъв е следващият ни ход? — пита Гейл.
— Не е ли очевидно? — Никой дори не е разбрал, че Пийта се е свестил. Не знам откога гледа, но ако се съди по нещастното изражение на лицето му — достатъчно дълго, за да види какво се случи на улицата. Как обезумя, опита се да ми разбие главата и запрати Мичъл в „клопката“. Той мъчително се надига, сяда и се обръща към Гейл.