— Следващият ни ход е… да ме убиете.
21
За втори път в рамките на по-малко от час някой иска смъртта на Пийта.
— Не ставай смешен — казва Джаксън.
— Току-що убих член на нашия взвод! — изкрещява Пийта.
— Отблъсна го от себе си. Нямаше как да знаеш, че ще задейства мрежата точно на това място — казва Финик, за да го успокои.
— Няма значение. Той е мъртъв, нали? — По лицето на Пийта започват да се стичат сълзи. — Не знаех. Никога не съм се виждал такъв преди. Катнис е права. Аз съм чудовището. Аз съм мутът. Аз съм онзи, когото Сноу превърна в оръжие!
— Не си виновен ти, Пийта — казва Финик.
— Не можете да ме вземете с вас. Въпрос на време е да убия някой друг. — Пийта оглежда нерешителните ни изражения. — Може би си мислите, че е по-милостиво просто да ме зарежете някъде. Да ме оставите да се оправям сам. Но това е все едно да ме предадете на Капитола. Мислите ли, че ще ми направите услуга, ако ме изпратите обратно при Сноу?
Пийта. Обратно в ръцете на Сноу. Измъчван физически и психически, докато не остане нищо от някогашния Пийта.
По някаква причина в ума ми започва да се върти последната строфа от „Дървото на обесения“. Онази, в която мъжът предпочита любимата му по-скоро да е мъртва, отколкото да я изложи на злините, които я очакват в света:
— Ще те убия, преди това да се случи — казва Гейл. — Обещавам.
Пийта се поколебава, сякаш обмисля доколко може да разчита на това предложение, а после поклаща глава:
— Така няма да стане. Ами ако те няма, за да го направиш? И аз искам от онези отровни таблетки, които имате вие, останалите.
Танатоска. В лагера има една таблетка, в специалното джобче на костюма ми на Сойка-присмехулка. Но има и още една в най-горния джоб на униформата ми. Интересно, че не са дали една на Пийта. Може би Коин е сметнала, че той може да я вземе, преди да има шанс да ме убие. Не е ясно дали Пийта смята да я използва сега, за да ни спести необходимостта да го убием или само в случай, че Капитолът отново го вземе в плен. Като се има предвид в какво състояние е, предполагам, че това ще стане по-скоро рано, отколкото късно. Със сигурност ще е по-лесно за нас, останалите, ако не се налага да го застреляме. Това определено ще опрости решението на проблема с пристъпите му, по време на които е готов да убива.
Не знам дали е заради „клопките“, или от страх, или от това, че видях Богс да умира, но имам чувството, че пак съм на арената. Сякаш никога не съм я напускала. Отново се бия не само за собственото си оцеляване, но и за това на Пийта. Колко доволен ще е Сноу, как ще се забавлява, ако ме накара да го убия. Да направи така, че смъртта на Пийта да ми тежи на съвестта през времето, което ми остава да живея.
— Не става въпрос за теб — казвам аз. — Ние имаме задача. И ти си нужен. — Поглеждам останалите от групата. — Мислите ли, че можем да намерим някаква храна тук?
Ако не броим комплекта за първа помощ и камерите, нямаме нищо друго, освен униформите и оръжията си.
Половината от нас остават да пазят Пийта и да следят дали Сноу ще направи изявление, а останалите търсят нещо за ядене. Месала се оказва изключително ценен, защото е живял в почти същия апартамент като този и знае къде е най-вероятно хората да складират храна. Например в шкафа, скрит зад огледалото в спалнята или зад вентилационната решетка в коридора. Така че макар кухненските шкафове да са съвсем празни, намираме над трийсет консерви и няколко кутии с бисквити.
Струпаните запаси възмущават войниците, израснали в Окръг 13.
— Това не е ли незаконно? — пита Лийг 1.
— Напротив, в Капитола биха ви сметнали за глупаци, ако не го правите — казва Месала. — Още преди Юбилейните игри хората започнаха да се запасяват с дефицитни стоки.
— Докато други бяха лишени от тях — отбелязва Лийг 1.
— Именно — казва Месала. — Така стават нещата тук.
— За щастие, иначе нямаше да имаме нищо за вечеря — казва Гейл. — Всеки да грабва по една консерва.
Някои от нашата група, изглежда, нямат особено желание да го направят, но този метод е толкова добър, колкото и всеки друг. Не съм в настроение да деля всичко на единайсет равни части, като се съобразявам с възрастта, телесното тегло и физическата форма. Ровя из купчината и се каня да взема консерва треска, когато Пийта ми подава друга: