Нямаше да издържа още дълго време.
флориан
Военното присъствие в пристанището беше дори по-силно, отколкото очаквах. Това означаваше, че Червената армия е наблизо. За първи път не съжалявах, че съм останал с групата. Вървях с наведена глава, заобиколен от тях. Сцените бяха мъчителни.
Една жена падна на колене, хълцайки.
— Казват, че трябва да избера едно дете, с което да се кача на кораба — проплака тя. — Как бих могла да го сторя? Моля ви, не ме карайте да избирам.
Отчаянието беше до такава степен осезаемо физически, че спокойно бих могъл да го рина с лопата от кея. Германия се нуждаеше от мобилизацията на абсолютно всички мъже. Навсякъде щяха да патрулират есесовски отряди. Бях изготвил фалшив пропуск, според който изпълнявах длъжността на куриер, но някой офицер спокойно можеше да ме накара да се откажа от мисията си и да подкарам танк.
Жената с козата каза, че не съществува никаква организация. Не беше права. На пристанището действително цареше хаос, но германците по принцип бяха организирани. И педантични. Винаги действаха методично.
Функционерите на нацистката партия, както и местните лидери и техните семейства щяха да бъдат качени първи на корабите. На офицерите и на ранените войници местата също бяха гарантирани. След натоварването на пътниците с предимство и на военния персонал германците щяха да направят подбор на бежанците. Жените с деца първи щяха получат разрешение да пътуват. Младите необвързани мъже
като мен нямаше да получат подобно разрешение. В никакъв случай.
Може би накрая щях да бъда принуден да призная, че крия рана, по-голяма от раната, която ми беше причинил шрапнелът. Но тогава щях да имам нужда от помощта на сестрата. Преди няколко дни бях измислил стратегията. Тя обаче нямаше да ми свърши работа, ако сестрата продължаваше да ми се сърди. Бях спасил живота ѝ, като я издърпах от леда. Защо се беше ядосала? Беше ми неприятно за това, че ми се сърди. Беше ми неприятно, макар и да не исках да го призная пред себе си.
Но се нуждаех от помощта ѝ.
Ето защо трябваше да ѝ се извиня.
Не беше нужно обаче да ѝ държа ръката.
алфред
Скъпа Лоре,
Напрежението расте с всеки изминал час. Утре сутринта от изток ще пристигнат санитарни влакове, пълни с ранени войници. Зачислиха ме към болничното отделение, но няма да се задържа дълго там, защото в най-скоро време със сигурност ще стане ясно, че заради заложбите си ще бъда много по-полезен в други части на кораба.
Когато бях малък, мама закриваше с ръка очите ми, за да не виждам болните и уродливите хора. И беше абсолютно права. Светът е пълен с грозота и несъвършенство. Знаем, естествено, че те съществуват, но си нанасяме допълнителни травми поради факта, че сме принудени да ги гледаме. На някои неща не бива да се обръща внимание.
— Фрик, размърдай се!
Завъртях глава по посока на гласа.
— Тук ще настаним войници с откъснати и ампутирани крайници. Но мястото няма да стигне за всички. Утре, след като пристигнат санитарните влакове, ще прегледаме ранените. На кораба ще бъдат качени само онези, които имат шанс да оцелеят.
Ще преглеждаме рани? Не, това нямаше как да стане.
— Извинете ме, господине — обърна се към офицера един моряк. — Казахте, че на кораба ще бъдат качени само онези, които имат шанс да оцелеят. А какво ще стане с тежко ранените войници?
— Те ще останат на сушата — отвърна офицерът.
— Напълно разумно — кимнах аз. — Потъмнялото зеле трябва да бъде оставено в кошницата. Безсмислено е да се спасява глава, която има само няколко здрави листа.
— Млъкни, Фрик! — извикаха в един глас двамата.
йоана
Готенхафен се пръскаше по шевовете от бежанци и военни. Докато вървяхме, поетът на обувките ровеше в изоставения багаж. Намери два чифта ботуши. Безпризорното момченце бързо ги лъсна. Още преди да стигнем киното, поетът ги размени за голяма кофа гореща каша.
— Практичните умения винаги могат да бъдат изтъргувани. Както виждаш, сръчността ти е ценна за нас — заяви той на безпризорното момченце.
Момченцето засия.
Вече наближавахме малкото кино.
— Скоро ще имаме възможност да седнем — уверих Емилия.
Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне. Приближихме се до задния вход на сградата, но той беше заключен.