— Не — каза Гудман.
— Защо тогава ми разказахте всичко това?
— Защото съм мъртвец. — Това прозвуча трезво. — С Картър и Белами вече е свършено. Аз съм последният, който знае защо Хофа трябваше да умре и защо ние трябва да умрем. И понеже не искам онези свине да се доберат до парите.
— Щом трябва да умрете, бихте могли всъщност да направите изявление пред съдебната комисия — възрази Роян.
— Не. Показах ви пътя, но аз самият няма да тръгна по него. Искам да имам спокойствие, докато дойде краят. Скрил съм се, но те ще ме намерят. Ще запазя спокойствието си, докато ми прережат гърлото или ми пуснат куршум в тила от засада.
Роян почувствува, че му пресъхва устата. Разбираше Гудман. Даването на изявления пред съдебната комисия щеше да означава суматоха и сензация, постоянно да сменя хотелите, в които живее, и седмица след седмица да бъде охраняван от полицейски служители и хора на ФБР. И после, когато всичко отмине, убийците пак щяха да го намерят. Гудман искаше да умре без шум.
— Какво да правя тогава?
— Това оставям на вас. Оставям всичко във ваши ръце. Сега не можете да направите абсолютно нищо. Чак когато всичко свърши, тогава е ваш ред.
— Ще ми кажете ли в коя нюйоркска банка са парите?
Гудман поклати глава.
— И това ще трябва сам да откриете. Държавата е потрошила куп пари за образованието ви, защото ви е гласувала доверие, както аз сега. От вас зависи да докажете дали го заслужавате. Не можете да очаквате, че ще предам Картър и Белами.
— По дяволите! — процеди през зъби Роян. — Аз…
В този момент върху масата падна сянка. Двамата мъже вдигнаха очи и видяха лицето на кръчмаря.
— Вече затваряме — каза той. — Един часът е, удряме кепенците.
Роян видя, че другите маси бяха вече празни. Милт Гудман допи остатъка от бирата си и стана. Облече якето си.
— Капитанът ще плати — каза той и тръгна към вратата.
— Хей, чакайте! — извика Роян. Потърси пари и накрая мушна в ръката на кръчмаря една десетдоларова банкнота.
— Момент — каза Джими. — Ще ида да ви разваля.
Роян хукна към вратата, без да обръща внимание на кръчмаря. Вятърът разроши косата му. Крайбрежната улица беше напълно пуста. Вълните на Ист Ривър се удряха във вълнолома и миришеше на водорасли и сол.
Гудман не се виждаше никъде. Роян знаеше, че няма никакъв смисъл да го търси тук. Той бавно се върна към колата си. Един облак се мушна под пламтящата луна.
Три милиона долара, мислеше Роян, три милиона долара. По-голямата част беше в Европа. Никой нямаше да може да сложи ръка върху тях. Но по-малката част се намираше в Ню Йорк, в един сейф. Колко ли бяха? Един милион, осемстотин хиляди, триста хиляди долара?
Сега Роян разбра защо устата му изведнъж пресъхна. Това бяха големите пари, за които винаги беше мечтал. Само двама души знаеха за тях — Гудман и той. А скоро щеше да е само един.
Качи се в своя форд „Мустанг“ и запали двигателя. Постоя с включен мотор още един момент и погледна към празната крайбрежна улица през мръсното предно стъкло. Тънък слой влага покриваше камъните на кея.
„Сега не бива да действувам прибързано, мислеше той. Всичко ще се нареди от само себе си, ако съм сдържан. Преди всичко никой не бива да разбере, че съм се срещал с Гудман. Трябва да продължа с разследването и същевременно да открия в коя банка Гудман и другите двама са скрили парите. Господи, бедните шофьори, които ден след ден карат до премаляване, винаги почтено са си плащали членския внос в профсъюзната каса, за да бъдат правилно разбрани интересите им, а после босовете си правят едно добре тапицирано гнездо в Швейцария. Все още има свине по света…“ Роян освободи спирачката и даде газ.
8
САРА МИЪРС, 31-ГОДИШНА. ВИСОКА, С ПРАВИЛНИ ПРОПОРЦИИ, МАЛКО ШИРОКИ РАМЕНЕ. ДЪЛГА РУСА КОСА, ПОНЯКОГА НАКЪДРЕНА, ВИСОКИ СКУЛИ, ЗЕЛЕНИ КОТЕШКИ ОЧИ. ЖАДУВАЩА, ИРОНИЧНА УСТА. САРА МИЪРС НЕЖЕНЕНА, НЯМА ДЕЦА, СЛЕДВАЛА ТРИ СЕМЕСТЪРА ПРАВО, ПРЕДИ ПРЕЗ ОТПУСКАТА СИ ДА ЗАМИНЕ ЗА СИЦИЛИЯ И ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ С ВИТОРИО КАСАЛОНГА. СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ НАУЧАВА ЗА СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВДА И НЕПРАВДА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО СИ СЛЕДВАНЕ. СЛЕД КАТО КАСАЛОНГА Я ИЗОСТАВЯ, ТЯ СИ КУПУВА ПИШЕЩА МАШИНА. БРОЙ НА НАПИСАНИТЕ ДОСЕГА СТРАНИЦИ — 66, ШАНСОВЕ ДА ДОЧАКАТ ПУБЛИКУВАНЕ — НИКАКВИ.
Вертолетът неравномерно падаше от металносиньото небе като огромно водно конче. Той се спускаше над приведената трева прекалено бързо и все пак твърде бавно. Въртящите се перки шибаха въздуха. На заден план изплуваха зелените завеси на джунглата. Стрелецът на борда изстреля няколко откоса сигнални ракети във високата трева.