— Мистър Уорън е болен, нали ти вчера каза така? — попита той.
— Поне не беше в банката — отговори младата жена. — Франк, какво ти стана изведнъж? Не мога да те позная. Обикновено не говориш за работата си, а сега изведнъж… А и днес пушиш прекалено много.
Той самият също не можеше да се познае. Когато мислеше за парите, дланите му изстиваха и се овлажняваха. Цял живот е бил полицай и е правил кариера. Работата винаги е била най-важното нещо в живота му и той й се бе отдал телом и духом. (Наистина ли? Как се случи така, че му се стори толкова лесно да реши да прави нещо нелегално? Как стана така, че без всякакви скрупули е готов да мине към другата страна, да стигне дотам да стане акула сред акулите?)
Може би наистина не беше такъв, какъвто изглеждаше? Може би психолозите имаха право, като твърдяха, че ченгетата и гангстерите се различават само по това, че едните са служители на държавата, а другите са предприемачи на свободна практика. Ако е така, явно скоро щеше да принадлежи към свободните предприемачи — в края на краищата щеше да печели сто пъти повече.
— Франк, уморена съм — измърка Фелисити. — Ще спиш ли днес с мен?
— Да — отговори той, — естествено, съкровище мое.
Той не беше уморен ни най-малко. Утре щеше да опипа почвата при Касалонга, въпреки че може би беше по-добре, ако не насочва вниманието на Касалонга върху себе си.
Мистър Чарли Уорън не можеше да спи. Обикновено сутрин отиваше в банката, работеше до късно вечерта и към двайсет часа се прибираше вкъщи с метрото. После си приготвяше вечеря, прочиташе няколко страници от някоя от наследените от дядо му книги и си лягаше. Обикновено спеше дълбоко и без да сънува, докато будилникът иззвънеше в шест сутринта.
Но тази нощ Чарли Уорън не можеше да намери покой. Не беше ходил в банката. Не беше работил и следователно не беше уморен. Не беше и болен. По указание на дон Виторио остана вкъщи. От няколко дни дон Виторио не го оставяше на мира. Звънеше почти ежедневно или караше да му звънят. „Не, дон Виторио, Гудман още не се е появявал.“ А ако се появеше в банката? Чарлз Уорън беше почти сигурен, че това щеше да означава смъртна присъда за Милт Гудман.
Не му оставаше нищо друго, освен да информира дон Виторио. Ако не предадеше Гудман, щяха да ликвидират самия него. С дон Виторио шега не биваше. Затова от няколко дни насам Уорън си седеше вкъщи, а не в банката. Вторият ключ от сейфа на Гудман беше у него. Без този ключ сейфът не можеше да се отвори. Според дон Виторио по-добре беше, ако при появата на Гудман директорът не е в банката. Тогава щяха да потърсят Уорън първо вкъщи и дон Виторио можеше да бъде информиран своевременно. Така хората на Касалонга щяха да се появят в банката едновременно с Уорън. Уорън не виждаше никаква възможност да спаси както Милт Гудман, така и себе си.
Явно в сейфа имаше нещо, което бе важно за дон Виторио. Касалонга беше искал от време на време дребни услуги от Уорън, но никога не бе настоявал за такава груба намеса в банковата тайна. Уорън беше всичко друго, но не и щастлив. В какво се беше забъркал? Как се стигна дотам? Няколко малки услуги като благодарност за други услуги и ето че вече бе омърсен. Дон Виторио го държеше в ръцете си. Никой не знаеше колко хора на важна позиция в синдиката бяха обвързани по подобен начин. Може би затова много хора непрекъснато крещяха за право и ред — те просто искаха да се отърват от тези досадни персони, на които дължаха услугите. Общество от почтени граждани, управлявани от тъмни субекти, ама че облик!
Чарлз Уорън седна в леглото. Сивите му мустаци потреперваха. Колко ли беше часът? Полунощ. Защо, по дяволите, никой не предприемаше нищо срещу синдиката и неговите босове? Защо държавата допускаше гражданите й да бъдат тероризирани от хората на дон Виторио? Уорън тежко въздъхна и се отпусна върху дебелата възглавница. Изгаси светлината.
Не беше лесно да се живее в Америка в такова време.
13
ТОЙ ДОБРЕ СЕ ПОЗНАВАШЕ. НО СЪЗНАНИЕТО ЗА ТОВА ИДВАШЕ И СИ ОТИВАШЕ КАТО ПРИЛИВ И ОТЛИВ ВИНАГИ, КОГАТО СМЯТАШЕ, ЧЕ ГО Е ЗАДЪРЖАЛ, ТО ИЗЧЕЗВАШЕ. ТОВА БЕШЕ МОМЕНТЪТ, В КОЙТО ОТ РОБОТ СЕ ПРЕВРЪЩАШЕ В ЧОВЕК. ЧАСТИ ОТ СЕКУНДАТА ПО-КЪСНО ВСИЧКО БЕШЕ ЗАБРАВЕНО — И ПРЕОБРАЖЕНИЕТО, И УЖАСЪТ ПАК БЕШЕ УБИВАЛ, ПАК БЕШЕ ПРЕНЕБРЕГНАЛ ПРАВИЛАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. А ЗА КРАТКО ВРЕМЕ СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО НЕЩО РАЗЛИЧНО — ЧАСТ ОТ НЕГО БЕ ПОЧУВСТВУВАЛА, ЧЕ НЕ Е ТОВА, ЗА КОЕТО СЕ МИСЛЕШЕ, ЧЕ Е СВЪРЗАН С НЕЩО НЕПОЗНАТО. НО ТОЗИ ПРОБЛЯСЪК БЕ ТВЪРДЕ КРАТЪК. КАТО СЕ ОПИТА ПОВТОРНО ДА СЕ ВЗРЕ В НЕГО, НЕ УСПЯ ДА ВИДИ НИЩО ПОВЕЧЕ. В ПОГЛЕДА МУ СЕ БЕШЕ ОТПЕЧАТАЛ САМО СПОМЕНЪТ ЗА ЕДИН СПОМЕН, КОЙТО БЕШЕ ЗАПОЧНАЛ ДА ИЗБЛЕДНЯВА.