Николай Райнов
Соломон и Балкиза
Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакътен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачава, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите.
И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл.
Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър като резец на царски писец.
…Мракът падаше в чертозите на Соломона като тежки дипли на старо тъмно кадифе и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червеномедни жъртвеници.
И в скъпите покои образът на Соломона грееше като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи — да му се радват.
На главата му блестеше забрадка от златотъкан лен със зелени цветя на папирус — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед.
На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на златен бръмбар.
А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна.
И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато — с тънки украшения от ръка на златар, обиколепи с древен бисер и със сребърни жилки.
И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огненопурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врязани тайни знакове.
И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя.
…Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Ненапразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом.
И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим.
А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава.
Възрастваше в мъдрост и мощ, Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра.
Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър. Казаха й, че земята не знае другиго — толкова мъдър на младини.
И пожела Балкиза да го види.
И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Йерусалим. А когато първите камили бяха стигнали до двореца на царя, последните не бяха още влезли в дверите на града.
И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеха му се всички.
А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза.
И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклон — и сне я на земята.
И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър.
А Балкиза бе облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него везани големи папагали.
И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини.
А върху буйните й коси се виеше като пъстра змия косячник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете.
А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато. Отпред се закопчаваха пафти от жълта мед, изработени като глави на змейове. А очите им бяха от опали.
И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея — сякаш бе влязло самото слънце.
И целият дворец потъна в нейната светлина.
И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше какво трябва да подари пръв път жена на мъж.
А Соломон взе ножа, па рече:
„Нож ми даваш… Като нож пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“
А Балкиза му каза:
„Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и като стомана е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч.