И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона.
Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе. Не знам: може да е вярно…“
Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита с мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра.
И каза му:
„…Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда. Но една гатанка ще кажа, която разкрива мъдростта на всеки маг. Та нека Соломон отговори.“
„Кажи гатанката, царице!“ — рече Соломон.
Тогава савската царица каза:
„Имаше цар — мъдър бе той.
Живееше царица далеч от него. А тя не бе го виждала, но го обикна по слух и мълва.
И отиваше при магесници — да взема питие, прекадено и наречено, за да буди любов; разливаше го вечер през седем луни, че да се обърне сърцето на царя към нея.
А сърцето му се не обърна, защото я не знаеше и не можеше да помисли за нея. Но каза й велик маг — да иде тя сама при царя, та с хубост да го плени и с реч да го очарова.
И отиде при него.
И прониза го с поглед: — сломи сърцето му, както силният ломи желязо. И той я обикна. Но когато видя царицата, че царят е бил силен да устои пред вълшебни възлияния, а слаб — пред чаровни погледи, не можа да го обича вече.
И почна царят да прави вечер заклинания, за да се обърне нейното сърце отново, защото я беше възлюбил силно.
И с реч и мъдрост и погледи се мъчеше да я възвърне на сърцето си.
Но студена си остана царицата — и нищо не можа да стори той.
Отвеки се гонят те — до края на вековете ще се гонят.
Тъй съм чула аз.“
Разбра Соломон думите на притчата, па каза на Балкиза:
„Слова на чужда мъдрост ли говориш, или това са думи на сърцето?“
А царицата отговори:
„Дали — слова на мъдрост, или — думи на сърцето: — тъкмо това трябва да разгатне мъдрият. Затуй те и питам в притча — и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царю Соломоне.“
И подлъга се първица Соломон, та рече:
„Не са думи на сърцето, защото сърце притчи не знае. — А притча е това — и лесно се разгатва. Мъдрец на притчи с притчи отговаря.
И — нека чуе Балкиза!
Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето.
Царицата е била червен корал.
Два камъка знаем: адамант и яспис. Адамантът е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек като восък и почернява.
Царицата е желала адамант, а не — восък. —
Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено — а се засенчва с бяло, жълто или черно. Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори адаманта.
Царицата е била яспис.
Но — чуй нататък! — да ти кажа как се продължава гатанката, на която ми каза ти само наченъка!
Щом видя царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, не може да се отчае, като не успее, и да я напусне завинаги — а сърцето му да стане отново твърдо и дори да я намрази, — пламна тя от гордост и разбра, че — когато охладее той към нея — тя може пак да го обикне; взе свитък — и написа на него: «Скорпион» — па си отиде.
Когато скорпионът види, че се намира в опасност, убива се с жилото си.
Скорпион е било името на царицата.
Отвеки — ти право каза — борба се води между тях. Но Змията ще ухапе Скорпиона и стъпките на царицата ще се затрият като населниците на Содом и Гомора.
Думите на жената са бързи като нозе на танцувачка и преходни като цветове на алмуг.
И — докле заглъхне песента на рибарите, червените макове отлитат, а остават само семената.
Мак е жената.
Тъй съм чул аз.“
И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива усмивка Балкиза.
А тя се тихо смееше.
И запита я засрамено Соломон защо се смее.
А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело:
„Разгатна ти добре гатанката, царю! Ха, ха… Мъдрец на притчи с притчи отговаря… Но притчи знае мъдростта, а не сърцето… Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяха не слова на мъдрост, а — думи на сърцето?“
И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя.
А Соломон смутено обори глава.
…И за пръв път се замисли.
А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги…
След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя.