И рече:
„Велика е наистина мъдростта на Соломона — и може да няма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон.
И много има да се учи…“
А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розети, лалета, свещено дърво и грозде — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя.
И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино и даде Соломон.
А когато на третия ден Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане, — че не бил й казал още всичко…
И засмя се Балкиза.
Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица:
„Словата на сърцето си ти каза вече.
Чуй сега какво ще каже Соломон!
От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа.
Живееше преди време момък. И закопня по жена сърцето му. И в тиха вечер като тая стана той, та отиде при черен маг. И поиска питие за обич. А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири от него.
И докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й.
А тя се събуди, но бе тъмно — и тя бе тръпна, та не видя.
И отиде момъкът при мага с капките.
Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде душата нему.
И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от душата си.
И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч — и капката стана човешка сянка — и доби сила на жив човек.
А жената изпи питието — и прилепи се сърцето й към момъка. И обикна го тя: от все сърце го обикна.
Но сянката го следеше невидимо. И тровеше тя миговете на щастието му — и размътваше покоя на сърцето му.
И заснова замислен момъкът нагоре-надолу, отрови се сърцето му и не можете да намери покой. И така — чак докле умря. Цял живот.
А когато втори път се роди (защото, царице на Сава людете се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И каза й, че от любов към нея си е продал душата.
Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне.
И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожъртвува всичко за оногова, когото люби.
Послуша го момата. И отиде на планината, па се помоли там.
И яви и се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та разпра гръдта й. И като извади сърцето й, запали го с огън от небето.
А тя умря.
И по свещено заклинание на светлоликия Мъж сърцето пламна с пурпурен пламък на саможъртвена любов — и тръгна след момъка.
Разбра тогава момъкът колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник и душата на момъка видя волност.
И когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свръхземна обич — и обичта ги изгори с небесен пламък.
И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звездите украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени.
…От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но — колко малко спомня тя словата на сегашния живот.“
И когато млъкна Соломон, Балкиза каза:
„Притчи за богове — на боговете трябват.
— Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята… Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем!…
— От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна…
И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина — дано ги залюбя.
Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя.
Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож. — И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало.
— Нож и огледало — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царю — нож и огледало: ето каква е любовта на земята.
И — венци от кръв…
Това е за людете.
А за боговете има обич на мъдрост и сърце.
Ти бог ли си?
… Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз…
Е видях, че на мъдростта му наистина няма дъно. Ала не мъдрост дири Балкиза, а — нож. Но няма нож у Соломона.