Притчи — добра украса на ум и за реч са те. Но в живота е безсилна всяка притча.
И — затова обичаме ние ножа.
Но — няма нож у Соломона.
— И тъй, аз си отивам.
Но когато дойде вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята — и косите на Соломона побелеят, нека си спомни царят за Балкиза, че — когато първица го срещна тя — подари му нож в ножница от крокодил!
Аз свърших!“
И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон отново чертога си — и нещо ново зашумя в сърцето му… Но обширният покой, великолепно украсен, му се видя досъщ празен и студен.
А на голямата абаносова маса лежеха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена.
Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги…