Майната му.
Опита се, нали?
Матиас Ванг. С рехава брадичка, с кабинет в най-хубавия западен квартал в Осло, мил и добър, умен и компетентен, образован по всички правила на изкуството, само че не разбира абсолютно нищо.
— Знаеш ли какво си мисля, Миа?
Миа отвъртя капачката.
— Не.
И долепи бутилката до устните си.
— Според мен работата ти те разболява.
Усети как топлината се разлива надолу по гърлото ѝ.
— В какъв смисъл?
Почти като в съня ѝ. Сигри в полето.
— Ами не го разбирам напълно, но в теб има нещо, не си като другите полицаи.
Миа отпи още една глътка и топлината слезе в тялото ѝ.
— Как така?
Нямаше значение, че е почти гола.
— Твърде си загрижена. Едва не те убива, така ми се струва.
Миа се загърна в завивката. Почувства се добре и защитена, приятелска подкрепа в деянието, което възнамеряваше да извърши.
— Кое, Матиас?
Пет кутийки с бели хапчета.
— Злото. Всичко, през което се налага да преминеш. Всичко, което си принудена да видиш. Всичко, което усещаш. За другите това е работа. За теб… не знам… сякаш ти го преживяваш, сякаш жестокостите се случват на теб. Много ли драматизирам, как мислиш?
Миа пак надигна шишето.
— Според мен грешиш.
Пет капачета — може да ги отвори.
— Да, естествено, не сме имали много сеанси. Изобщо не мога да твърдя, че те познавам или че знам каквото и да било. Това беше само… как да кажа… непосредствената ми интуиция коя си.
Този път Миа задържа дълго бутилката долепена до устните си.
— Да поговорим другата седмица?
Не.
— Според мен оттук може да излезе нещо, не мислиш ли?
Миа Крюгер остави бутилката и спокойно прокара пръсти по сребърната гривничка на китката си.
Не.
Не мисля.
И започна да отвинтва внимателно капачетата на шишенцата, подредени на студения балатум пред нея.
9.
Холгер Мунк караше раздразнено черното ауди към „Бишлет“. Спря на червено на „Юлеволсвайен“ и се загледа в усмихната млада двойка — бутаха детска количка през кръстовището. Как беше стигнал дотук?
Това бе той не толкова отдавна. Двамата с Мариане. Мириам в количката. И защо не успяваше да си го изкара от ума? Да се ожени? Наистина си имаше други грижи. Седемнайсетгодишно момиче. Убито и оставено голо в гората. Върху постеля от пера. С цвете в устата. А той угодничеше на Микелсон, това го разяряваше най-много. Разбра какво трябва да направи още щом се вмъкна в бялата палатка в гората и видя проснатото там момиче. Трябваше да си върне Миа Крюгер. Имаше забележителен екип, в това никой не се съмняваше, най-добрите следователи в Норвегия, но никой не беше като нея.
Клаксонът на автомобила зад него го върна към действителността. Беше зелено, а младата двойка вече я нямаше. Мунк включи на скорост и сви към стадион „Бишлет“.
Паркира и понечи да слезе, но телефонът му иззвъня.
— Мунк.
— Лудвиг е.
— Да?
— Изглежда я открихме.
— Вече?
— Така ми се струва.
Мунк бе възложил на Лудвиг Грьонли и на новата му асистентка Юлва да проверят списъка с изчезнали хора.
— Отлично, Лудвиг. Коя е?
— Трябва да се потвърди, но съм убеден, че е тя. Казва се Камила Грийн. Обявена е за издирване преди три месеца. Описанието съвпада — ръст, цвят на очите, татуировка, но… да, има нещо странно.
— Какво имаш предвид?
— Това е причината малко да се забавим — продължи Грьонли.
Мунк се подсмихна и запали цигара. Забавили са се. Откакто бе разпределил задачите на екипа не бяха минали и два часа. Почти го загриза съвестта, задето веднага беше решил, че му е нужна Миа. Разполагаше с най-добрите норвежки следователи и никога нямаше да се справи без Лудвиг Грьонли.
— Нека да чуя. — Мунк слезе от колата.
— Камила Грийн — повтори Грьонли; все едно четеше от екран. — Родена е на 13 април 1995 г. Зелени очи. Тъмноруса коса до раменете. Ръст: един и шейсет и осем. Около седемдесет килограма. Няма родители. Обявена е за изчезнала от Хелене Ериксен, управителка на нещо с име „Хюрюмлански разсадник“.
— Седемдесет килограма? — Мунк извади папката от автомобила и го заключи. — Невъзможно е да е тя. Момичето, което намерихме, е изключително слабо.
— Знам — прекъсна го Грьонли. — Но разполагам със снимката ѝ и определено е тя. Камила Грийн. Всичко останало съвпада — татуировката и другото.