— Обажда се Лудвиг. Свързахме се с нея.
— С кого?
— С Хелене Ериксен. Жената, подала сигнал за момичето. Ще дойде. Вече е на път.
Влезе вътре. Миа вече бе изпразнила чашата и отново я беше напълнила.
— Е? — заговори я Мунк.
— Какво „е“? — Тя го изгледа със замъглен поглед.
— Какво мислиш?
— Ще дойда утре. Сега искам да остана сама с тях.
— Добре. Сигурна ли си, че ще се справиш? Да ти донеса ли нещо за ядене?
Миа му махна да върви, без да вдига поглед от снимките.
— Тогава ще се видим утре.
Тя кимна разсеяно.
Мунк си завърза обувките, затвори внимателно вратата зад себе си, спусна се по стълбите, отключи колата и подкара към „Марибуесгата“.
12.
Застаналата под уличния фенер до стадион „Бишлет“ четирийсетгодишна жена в червено ватирано яке видя как от сградата излиза пълен мъж, загърнат в бежово палто. Мъжът запали цигара и сякаш се замисли, преди да се качи в черното ауди и да потегли.
— Какво чакаме?
Момчето до нея, с двайсет години по-младо, се огледа нервно и си дръпна шапката върху ушите.
— Замръзвам.
— Стой мирно. — Жената пъхна ръка в джоба, за да се увери, че още е там.
Гривната.
— Толкова ли е трудно? — Момчето запали с треперещи пръсти ръчно свитата цигара в ъгълчето на устните си. — Нали щеше да ни даде пари?
Жената в червеното ватирано яке съжали, задето бе взела това младо момче — та те всъщност не се познаваха — трябваше сама да го направи, тоест да го е направила много отдавна.
Сгуши се в якето и се вгледа в апартамента на третия етаж: там блещукаше слаба светлина, значи си е вкъщи, там е, но сякаш нещо не беше наред.
— Имам нужда от боцкане — момчето се закашля.
— Стой мирно — повтори жената в червеното яке, но самата тя я усещаше.
Липсата на иглата, която да прекрати мъките и да я дари с нужната ѝ топлина.
— Покажи я! — младото момче протегна ръка.
— Кое?
— Гривната. Нали каза, че ще ни даде пари за нея?
Жената отново погледна към прозорците и показа на момчето съдържанието на джоба си.
— Това ли? — Момчето вдигна учудено гривната към светлината на фенера. — Как е възможно това да струва нещо? Прилича на евтин боклук, децата носят такива. Мамка му, да бяхме обрали някоя будка, със „Севън илевън“ щяхме да приключим за пет минути. Какво, по дяволите, ще спечелим от това? Толкова ли си тъпа?
Жената в червеното ватирано яке хвана решително гривната и я пъхна в джоба си.
Сребърна гривничка, сърчице, котва и буква. М.
— Има сантиментална стойност — каза тихо тя и я усети с пълна сила, вече почти непоносимо.
Нуждата от инжекция, която да пропъди мрака в тялото ѝ.
— Сан… какво?
Момчето пак се огледа неспокойно и дръпна от цигарата.
— Защо просто не ограбим „Севън-илевън“, мамка му?! Или да поискаме доза на кредит от Лефе? Дължи ми услуга, мамка му, сигурно ще ни отпусне една инжекция. Дявол да го вземе, и той живее наблизо. Хайде, де! Господи, тази гривна едва ли струва повече от пет кинта. Как изобщо ти дойде на ума? Не, мамка му, аз се махам!
Жената в червеното яке вдигна поглед, защото се отвори врата и на верандата излезе тъмнокосо момиче. В едната си ръка държеше чаша. В другата имаше нещо, което разглеждаше. Лист хартия. Снимка. Нещо такова. Остана няколко секунди, взряна в мрака над града, после влезе и затвори вратата след себе си.
Миа Крюгер.
Почувства се гузна, трябваше да го стори отдавна.
Много, много отдавна.
Защото онази нощ беше там.
— Хайде, де! — пак я подкани момчето, вече почти умолително, и хвърли угарката. — Хайде да изчезваме, мамка му! Не издържам вече.
— Мълчи, не е само за парите.
— Ама нали каза, че…
— Бяхме приятелки — прекъсна го раздразнено жената и за пореден път се разкая, задето го бе довела.
Трябваше да го направи сама.
При това преди много време.
— Приятелки? С кого? С тази там горе ли?
— Не можеш ли да пазиш тишина?
— Ако сте приятелки, просто я помоли за пари! За бога, Сисе, що за идиотщина?! Защо стоим тук, казах ти, че Лефе ще ни отпусне една доза. Хайде, де!
— Не, не с нея. Със Сигри.
— Коя Сигри?
— Сестра ѝ.
Оглеждайки се притеснено, младежът извади от джоба си тънко пакетче тютюн и се опита да си свие цигара от остатъците в него.
— Мамка му, Сисе, сериозно! Не издържам повече, имам нужда от нещо сега. Ти нямаш ли? Хайде да ходим при Лефе!