Миа Крюгер.
Габриел се радваше, че се е завърнала.
14.
— Добре — започна Мунк, който бе заел обичайното си място пред екрана.
Габриел Мьорк забеляза усмивките на колегите си, когато Миа влезе в залата.
— Лунен лъч! — засмя се Лудвиг Грьонли и я прегърна.
Анете Голи също се приближи да ѝ подаде ръка, а засменият Ким Колсьо вдигна палец от мястото си.
— Добре — повтори Мунк. — Както виждате, Миа се върна и това адски ни радва. Ако се чудите на кого да благодарите, заслугата е моя. Държа да отбележа, че за пръв и последен път сервилнича пред Микелсон, но в случая според мен си заслужаваше.
Мунк си позволи да се подсмихне, включвайки проектора.
— Къде е Къри? — неочаквано попита той.
Тогава и Габриел забеляза, че набития полицай го няма.
Мунк огледа залата, но му отговориха само с поклащане на глава.
— Нищо не съм чул за него — обади се Ким.
— Хубаво. — Мунк натисна бутона.
На екрана се появи снимка. Мъртвото момиче, но тук все още беше живо и се усмихваше на фотографа — напомняше на училищна снимка.
— Вчера получихме потвърждение, че момичето, намерено в Хюрюм, е Камила Грийн. На седемнайсет години. Родена е през 1995 г. Дете от дом. Майка ѝ е починала при катастрофа, когато тя е била малка, а баща ѝ е французин — някой си…
— Лоран Клеменц — изстреля Лудвиг Грьонли.
— Добре, благодаря, Лудвиг. Още не сме се свързали с него — продължи Мунк. — А и според Хелене Ериксен Камила Грийн е общувала съвсем малко с него. Гостувала му е няколко лета, но постепенно Норвежката служба за закрила на детето е поела грижата за нея.
— Извинявай, Хелене коя? — Юлва беше вдигнала ръка.
Габриел видя как Юлва поглежда скришом към Миа Крюгер, чувството му бе познато. И той го беше изпитал първия път. Страхопочитанието, когато седиш в една стая с Миа Крюгер и се притесняваш да не кажеш или да не направиш нещо погрешно.
— Не се притеснявай, Юлва. Нощта беше дълга. Съжалявам, че не всички са в течение на събитията след последното ни заседание.
Той се прокашля и отпи глътка от минералната вода на бюрото пред него.
— Хелене Ериксен… — Мунк погледна Грьонли. — Нямаме нейни снимки, нали?
Лудвиг поклати глава.
— Добре, във всеки случай Камила Грийн е израснала при няколко различни семейства, но очевидно никъде не се е чувствала у дома си.
Мунк разлисти записките си.
— Отбелязали сме четири адреса, но отвсякъде е бягала, докато на петнайсет не е попаднала в Хюрюмланския разсадник.
Явно Мунк очакваше въпроси, защото вдигна длан към присъстващите.
— Да, Хюрюмлански разсадник, ще обясня, ще обясня. Във всеки случай… докъде бях стигнал?
Потисна прозявка, изглежда не беше спал много и това вероятно обясняваше защо бе посрещнал с такова недоволство Габриел и Миа отвън, в коридора.
— Хелене Ериксен — подсказа Юлва.
— Отлично, благодаря — продължи той. — Вчера се свързахме с директорката на Хюрюмланския разсадник, Хелене Ериксен — тя е подала сигнал за изчезването на Камила Грийн преди три месеца. С Лудвиг я заведохме в Института по съдебна медицина и тя потвърди, че намереното момиче е Камила Грийн.
Мунк замълча за момент и отново погледна към Грьонли.
— Какво стана с нея?
Лудвиг въздъхна и поклати глава.
— Не беше особено добре. Изпадна в шок.
— Нали я изпрати до вкъщи?
Лудвиг кимна.
— И там имаше кой да я посрещне и да се погрижи за нея?
Лудвиг повторно кимна.
— Някакъв Паулус. Помощникът ѝ, изглежда е дясната ѝ ръка.
— Чудесно. — Мунк пак се разрови в записките си.
В залата се възцари тишина и никой не продума, преди Мунк отново да натисне бутона. Този път се появи снимка от местопрестъплението, вече я бяха виждали: момичето, Камила, лежеше гола върху калуната, в необичайна поза, с бяло цвете в устата.
— Този Паулус… — поде Мунк и за пореден път хвърли поглед към Грьонли.
— Не, още нямаме негови снимки.
— Добре, във всеки случай този Паулус е един от някогашните обитатели на Хюрюмланския разсадник, а сега, доколкото разбрахме, заема много отговорна позиция. Тази сутрин ни изпрати списъка на всички пансионери, служители, учители и другите, свързани с това място.
— Извинявай — отново се обади Юлва, очевидно леко смутена. — Хюрюмлански разсадник? Що за място е това?
— Съжалявам. — Мунк подпря чело с ръка и отново потисна прозявка. — Лудвиг, би ли обяснил?
— Окей. — Лудвиг погледна листовете на масата пред себе си. — Хюрюмланският разсадник е дом за младежи в затруднено положение. Основала го е Хелене Ериксен през есента на 1999 г. и е частна собственост, но получава субсидия от държавата. Освен това е свързан с други учреждения и инстанции — Педагогическо-психологическата служба, Регионалната секция по хранителни разстройства в „Юлевол“, психиатричната болница в Дикемарк. Проведох няколко телефонни разговора и никой не даде лоша оценка на заведението. Изглежда, децата и младежите, които не са се приспособили към никое друго място, наистина са имали полза от пребиваването си в Хюрюмланския разсадник. Някои са живели там години наред.