Отново същият звънлив смях. След това изведнъж губя странното усещане, че някой невидим седи на стола срещу мен и ме гледа. Отишли са си. Подиграха ми се и ме излъгаха.
Само че няма да им се размине така. Старичката ми пишеща машина е на бюрото, а в чекмеджето има купчина бели листа. Хем ще изкарам някоя пара, хем ще им го върна тъпкано. Дано им вържа на възел проклетото бъдеще!
А дето разправят, че книгата нямало да е интересна — има изход, ще я направя като игра! Нека ровичка из умовете на читателите, нека ги кара да мислят за бъдещето и за пътуванията във времето! Честна дума, ще се постарая наистина да е увлекателна!
Пъхвам лист в машинката и я придърпвам пред себе си. И така, как започна всичко?
Започни от 1.
лодъчна палуба
второ дъно
Напречен разрез на „Титаник“
Напречен разрез на корпуса
второ дъно
пробойна
кил
Предполагаемото разкъсване на дъното на „Титаник“
тунели на валовете
главни динамомашини
парна турбина
парни машини
котелни отделения
багажен и пощенски отсек
товарни отделения
Надлъжен разрез на „Титаник“
(дебелата линия показва височината на водонепроницаемите прегради)
палуба за разходки на II класа
палуба за разходки на I класа
покрив на пушалня I класа
комин
комин
комин
комин
стълбище II класа
стълбище I класа
стъклен купол над парадното стълбище
капитанска каюта
офицерски каюти
мостик
покрив на салона I класа
дежурни лодки
големи лодки
сгъваеми лодки
Лодъчната палуба на „Титаник“
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО
ТОЧНА ДАТА И ЧАС НА КАТАСТРОФАТА:
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ:
ИЗБРАНИ ТЕМИ:
ЧАСА:
КОДОВИ ДУМИ:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ОБЩИ ДАННИ“:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ПРИЧИНИ“:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ“:
ВАЖНО! Биноклите се намират в…
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ЛИЧНОСТИ“:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ“:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПАСЕНИЕ“:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „РЕД И ОБИЧАИ“:
БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ОРАКУЛ“:
ДРУГИ БЕЛЕЖКИ:
Епизоди
1
Утрото е съвсем ранно. Седиш пред пишещата машина, отпиваш кафе и за десети път премисляш слуховете, които си чул снощи в кръчмичката. Принц Чарлс май най-сетне вече ще го коронясват — само че те са го закоронясвали от двайсет години насам. „Улуърт“ ще отварят в градчето нов магазин — чудесно, обаче в града и без това вече има магазини за обувки, освен това ония от вестника ще гледат да изкарат пари за реклама и няма да пуснат безплатна статия. Този се сбил с онзи, онази напуснала съпруга си, Рей Хъсъл го хванали да краде — дребна криминална хроника, за нея няма да ти дадат почти нищо. А ако до два-три дни не платиш наема, мисис Маккормик ще те изхвърли. И с право — закъснял си с плащането вече три месеца. Ех, трудно е да си журналист на този свят! Особено журналист на свободна практика в малко градче.
Внезапно усещаш нещо странно — сякаш някой седи на стола пред теб и те гледа. Вдигаш глава — не, няма човек. Стаята е празна, единствено през отворения прозорец долитат крясъците на децата отвън. Привижда ти се, Джони, пак си попрепил снощи…
Хубаво обяснение, само че не е вярно — поради липса на средства снощи цяла вечер си киснал на една-единствена бира. Ако търсиш нещо по-сериозно, за последен път пихте с Големия Дейв от криминалната полиция преди близо седмица, пък и то бяха по две уискита на крак, докато се мъчеше да измъкнеш от него подробности около убийството на Стив Робъртсън. А усещането, вместо да премине, продължава да се засилва. Не е нужно дори да затвориш очи — чувстваш върху себе си погледа откъм стола така, сякаш невидимият човек се е пресегнал и те държи за рамото.
— Чудесно — произнасяш на глас. — Сега остава по пода да почнат да танцуват бели мишки… и проблемът с квартирата е решен. Чака ме болничен уют, топла храна и никакви грижи за нищо.
— Това с мишките може да се уреди, мистър Ръсел. Стига да поискате.
Столът под теб се катурва с трясък и ти се оказваш на пода. Ама че работа! Първо нищото те гледа, а след това почва и да говори…
— Не, благодаря — избъбряш ти с неуверен глас, докато се надигаш. — Мисля, че и чуването на несъществуващи гласове върши работа.
— За лудницата — да. Само че е глупаво да влизате в нея, след като сте напълно здрав. Просто имаме работа за вас, затова ви потърсихме.
Гласът е много приятен, прилича на звънче и въпреки всичките си усилия не успяваш да разбереш дали принадлежи на мъж, или на жена.