— Привет, момчета! — провикваш се ти. — Поздрав от пътниците горе!
Движението за момент замира и огнярите те оглеждат. При вида на бутилката неколцина преглъщат.
— Елате да му ударите по едно! За първия рейс на „Титаник“ и нека всички винаги да се връщаме у дома — живи, здрави и богати!
Наистина ги каниш с намерението да осъществиш поне първите две от трите пожелания, така че гласът ти е искрен. След няколко разменени погледа, огнярите изоставят вагонетките и се запътват към теб.
— Ама не може така, момчета. На работа сме! — опитва се да ги убеди възрастен огняр.
— Ей, мистър Кемиш, прекалено сте строг — обажда се младо момче с черна маска от въглищен прах по лицето. — Всички знаем, че вие сте старши огняр тук, но пък има ли нещо лошо да пробваме по глътка? Я вижте етикета! Вие всеки ден ли пиете такова уиски?
Раздава се дружен смях. Кемиш също зарязва вагонетката и се присъединява към останалите.
— Момчета, може ли да метна един поглед на котела отгоре? — питаш ти спокойно, докато те си прехвърлят бутилката от ръка на ръка. — Много ми се иска да се почувствам като бог на вулканите. Обещавам ви да не падна в пещта.
Нов дружен смях.
— Добре, сър — кимва Кемиш. — Огледайте ги. Само се пазете, защото там жегата е адска.
Мини на 164.
190
След половин час „Титаник“ потегля към дълбините. Потегляш заедно с него… за да се свестиш само след миг в стаята си, пред пишещата машина. И невидимият събеседник ще ти извести онова, което вече и сам знаеш — че си успял и задачата ти е изпълнена.
191
Спортният магазин на главната улица разполага с богат избор на оръжия. Налага се да минеш доста формалности, но в крайна сметка привечер се прибираш с желаното оръжие.
Щом зад прозорците пада мрак, ти си лягаш облечен, като не забравяш да пъхнеш пистолета в пазвата си. Но сънят дълго не идва. Най-сетне започваш да се унасяш… и в този момент отново чуваш познатия странен глас.
Продължи на 159.
192
— Чуйте добре, сър — казваш ти. — Не крия, че досегашните изпълнения бяха доста евтини трикове, но направих всичко това, за да изпълните онова, което ще поискам сега. В замяна ви предлагам най-прекрасното нещо на света.
Астор се усмихва.
— Май споменахте нещо такова и пред жена ми. Какво е то, мистър Бейли.
— Не мога да ви кажа сега. Скоро ще разберете.
— Добре — тръсва глава милионерът. — Да караме поред. Какво искате? Пари ли?
— Не лично за себе си. Искам да ме подкрепите в изпращането на една простичка радиограма.
— И само това? — смайва се Астор.
— Да, само това.
Мини на 205.
193
Заобикаляш няколкото тона лед, паднали от айсберга върху бака, изтичваш по палубата и влизаш в столовата. Там весела компания шумно обсъжда какви може да са причините за спирането на кораба.
— Да има тук един човек на име Уилям Хигинс? — питаш ти на висок глас.
— Имаше допреди около час, но отиде да спи — обажда се някой от най-близката маса. — Айсберг ли сме блъснали?
— Да.
— Може ли да взема малко лед от него за коктейла си?
Компанията дружно се разсмива на не особено интелигентната според теб шега.
— На бака има няколко тона — осведомяваш ги ти и изхвръкваш навън. Сега вече знаеш къде да търсиш Хигинс.
Мини на 174.
194
— Слушайте, мистър… забравих как ви е името… започвате да ставате досаден! Преследвате ли ме?
Хигинс изглежда побеснял. Усещаш, че ако сега не го успокоиш, току-виж взел да налита на бой.
— Нищо подобно, мистър Хигинс — възразяваш ти. — Идвам за вечеря и нямам ни най-малко желание да ви обръщам каквото и да било внимание. Човек, който сам не си знае интересите, не заслужава толкова грижи от страна на другите.
Демонстративно се отправяш към най-отдалечената маса. Тя има едно съществено преимущество — Хигинс може чудесно да те наблюдава, но изобщо не подозира, че и ти го гледаш незабелязано, благодарение на голямото стенно огледало.
Менюто е превъзходно както винаги. Поръчваш си пролетно агнешко с ментов сос, пудинг от сливи и кафе с бисквити. Храниш се съсредоточено и сякаш не обръщаш капка внимание на Хигинс. В огледалото забелязваш как той те поглежда няколко пъти — отначало твърдо, но сетне с все по-нарастващи съмнения. Решаваш, че тактиката е добра. Отмерваш храненето си така, че да свършиш мъничко преди Хигинс. Ставаш и покрай неговата маса излизаш от столовата, без изобщо да го погледнеш.