Сблъсъкът настъпва в 23.40 часа на 14 април (запомни добре този час!).
По това време в наблюдателния кош на предната мачта (наричан „гарваново гнездо“) дежурят двамата наблюдатели Фредерик Флийт и Реджиналд Ли. Те успяват да забележат айсберга на не повече от 500 метра пред носа на кораба. Макар че Флийт незабавно предупреждава дежурния офицер по телефона, при високата скорост просто не остава време за успешна маневра. Тук причините за трагедията са няколко. Първо, нощта е безлунна. Вярно, времето е ясно и има много звезди, но вероятно пред „Титаник“ се е появил айсберг, който наскоро се е преобърнал и над водата в момента се намира бившата долна, по-тъмна част — моряците наричат такива айсберги „черни“. Освен това океанът е невероятно спокоен и поради това около айсберга липсва ивицата фосфоресцираща пяна, която би била забелязана от 2–3 километра. Отделно стои въпросът, че въпреки задължителните изисквания, наблюдателите в „гарвановото гнездо“ не са снабдени с бинокли.
Ясната нощ също е една от причините за трагедията. Дори ако дежурният офицер е можел да пренебрегне предупрежденията при ясно време, появата дори на най-лека мъгла го е задължавала да намали скоростта. И все пак тук нещата не са съвсем уточнени. Според Ли и Флийт около 23.00 в далечината пред кораба се е появила мъгла. Но дежурният по това време втори помощник Лайтолър категорично отрича твърденията им. Никой не може да докаже или отхвърли появата на мъгла… но ако Ли и Флийт са прави, дежурният офицер е поел наистина безумен риск, продължавайки да поддържа скорост около 22 възела.
В момента на катастрофата дежурни са първият помощник Уилям Мърдок и шестият помощник Дж. Муди. Разполагайки само с броени секунди, Мърдок решава да избегне челния удар и насочва кораба първо наляво, после надясно (с надеждата, че така ще заобиколи айсберга), като същевременно предава в машинното отделение заповед „Пълен назад“. За опитен капитан като него това е недопустима грешка. Според авторитетните издания по корабоплаване от онова време надежда за избягване на удара има само ако скоростта бъде УВЕЛИЧЕНА. И още нещо: при всяко положение челният удар е за предпочитане пред страничния. Последствията му биха били страхотни, но не гибелни. Най-пагубното е тъкмо онова, което извършва Мърдок и срещу което предупреждават всички специалисти: промяна на курса и даване на заден ход. Както става ясно и от трагичната съдба на „Титаник“.
В следващите секунди айсбергът се плъзва покрай корпуса и го разпорва на дължина около 100 метра. В трюмовете нахлува вода. От този момент нататък корабът е обречен. Въпреки отчаяните усилия на екипажа, след 2 часа и 40 минути „Титаник“ изчезва под вълните на океана.
Надигаш глава от книгите и с учудване откриваш, че трите часа са минали. Запиши кодова дума ПРИЧИНИ и ако времето ти за четене е свършило, продължи на 96.
Ако до затварянето на библиотеката има още време, отбележи в дневника колко ти остава и премини на 153.
211
— Не ме гледайте тъй, сякаш съм луд — раздразнено казваш ти. — Корабът наистина ще потъне.
— Но как, за Бога? — нетърпеливо възкликва Андрюс. — Добре, мистър Бейли, ние с вас сме разумни хора. Аз съм конструкторът на този кораб. Убедете ме, че може да потъне, и ще ви сваля шапка. Това ще бъде принос в теорията на корабостроенето.
Усмивката му става леко иронична, но ти отпускаш длани върху масата и отговаряш сериозно:
— Отлично! Да говорим като разумни хора. Представете си, че има пробойни не в четири, а в първите пет, може би дори шест отсека. Ще потъне ли „Титаник“.
Андрюс се замисля за момент, после откровено отговаря:
— Да, без съмнение. Но вече ви казах, това може да стане само при пряк обстрел от военни кораби.
— А при сблъсък с айсберг?
— В никакъв случай! Казах ви, едно челно сблъскване…
— Говоря за страничен удар — прекъсваш го ти.
— При страничен удар ще пострадат най-много два отсека, за това също говорихме.