Двата часа четене минават неусетно. Прескачаш описанията на невъобразимия лукс, който е предлагал корабът — с това ще се запознаеш на място. Виж, техническите подробности са важни, но нямаш време да задълбаваш. Неохотно оставяш поредната книга настрани.
Запиши кодова дума ДАННИ и ако времето ти за четене е свършило, продължи на 96.
Ако до затварянето на библиотеката има още време, отбележи в дневника колко ти остава и премини на 130.
7
Няма как, налага се да изчакаш до десет часа. Времето минава сравнително бързо, и няколко минути след точния час отново пристигаш пред капитанския мостик.
— Капитан Смит отстъпи ли от вахта?
— Да, сър. Току-що слезе от мостика. Тръгнал беше нанякъде — мисля, че към първа класа.
Отначало дежурният стюард пред вратите на първа класа категорично отказва да те пусне. Едва когато му казваш, че си журналист, който пише поредица от статии за „Титаник“ и трябва непременно да се срещнеш с капитан Смит, той поомеква малко. А когато добавяш, че си неприятно впечатлен от препятствията, които ти се създават и може споменеш за това в статиите си, човекът обещава при първа възможност да прати някой свой колега при капитана с известие за твоето идване.
След двайсетина минути минава друг стюард, който наистина бива пратен мигновено да търси капитана. Връща се само след пет минути, но докладът му не е твърде утешителен.
— Беседват с мистър Уайдънър, трамвайния магнат от Щатите. Ако искате, ще изчакам пред каютата и когато капитан Смит излезе, ще му предам, че го търсите.
Мини на 41.
8
— Е, добре — кимва Дейв и те пронизва с кръвожаден поглед. — Да тръгваме.
Без повече приказки той те извежда навън, заключва вратата на салона и поема към парка край реката. Денят е делничен, тъй че не представлява трудност да намерите уединено местенце на брега. И добре че е уединено, защото през следващите три часа някой любопитен зяпач би видял крайно забавна гледка — как Дейв Конрой пердаши безмилостно местния драскач, съпровождайки всеки удар с мъдри напътствия.
Колкото и да е странно, тази практика дава известен резултат. Ако не друго, то поне си успял да усвоиш на собствен гръб от кои удари боли най-много. А донякъде схващаш и как да ги нанасяш. Но около пладне вече си грохнал от умора, ентусиазмът ти е спаднал до нула и се питаш дали остатъкът от деня ще донесе нещо повече от постигнатото досега. Когато Дейв обявява обедна почивка, ти унило се помъкваш подир него към близката гостилница. Питаш се как ли ще издържиш до вечерта. И неволно те обзема изкушението да посветиш остатъка от деня на мирни проучвания в градската библиотека.
Ако се поддадеш на това изкушение, мини на 45.
Ако и след пладне продължиш уроците с Дейв, прехвърли се на 71.
9
Хукваш нагоре към палуба А, където е пушалнята на първа класа.
— Накъде вървим? — пита тропащият зад теб Хигинс.
— Търсим спасителни жилетки. Без тях сме загубени — отвръщаш ти.
— Ако водата е толкова студена, колкото ми изглежда, жилетките няма да помогнат много — промърморва Хигинс. — Може да ни задържат над водата, но докато пристигне някой кораб да ни прибере, ще сме се превърнали в буци лед.
— Нека да намерим, пък после ще му мислим — отвръщаш ти.
На пръв поглед разкошната пушалня изглежда пуста. Сетне различаваш в дъното Томас Андрюс — създателя на „Титаник“. Знаменитият конструктор стои със скръстени ръце и безучастно гледа в пустотата. На масата до него лежи небрежно захвърлена спасителна жилетка.
Докато се колебаеш, в пушалнята влиза един от стюардите, който тихо пита:
— Сър Андрюс, нима не желаете да се спасите?
Андрюс не отговаря, дори не помръдва. Стюардът тихичко се измъква навън. Пристъпваш към конструктора.
— Сър, няма ли да използвате спасителната жилетка?
Отново мълчание. Свиваш рамене, взимаш жилетката и дръпваш Хигинс навън, на палубата.
Мини на 114.
10
Придаваш си важен вид и се насочваш към палуба А, където са каютите на избраните. Надяваш се да не ти обърнат внимание, но само след няколко минути от една разтворена врата надниква мъж, обграден от куп сандъци и куфари.